(продължение…)
Една друга гледна точка с голяма доза хумор…
Почти всички хора се стремят да бъдат здрави. Но съвсем не всички си
представят какво би станало, ако неочаквано оздравеят. Животът им може да стане
доста по-некомфортен, отколкото е сега дори и с болестта. След като оздравеете,
може да получите много задачи, които
избягвате заради болестта. Няма да имате основания да откажете неприятните за
вас срещи и контакти. След
като оздравеете, ще ви се наложи да изпълните онези обещания, които сте си
давали преди. Тъй като така
или иначе няма да ги изпълните, ще се засрамите от самите себе си, а това е
неприятно. След като оздравеете, вече няма да можете да внушавате на околните
чувство за вина и с това да манипулирате поведението им. За някои хора борбата за
здравето е единствена цел в живота им, затова оздравяването за тях ще означава,
че животът им е изгубил смисъл. По този начин съвсем не всички хора имат нуждата да бъдат здрави и това
трябва да бъде ясно осъзнато, за да не губят излишни сили и пари в безполезна
борба с болестите, които са им нужни.
Човек се
нуждае от някаква цел, някакво занимание, той не може да съществува без това.
Ако сте материално осигурени (апартамент, пенсия или детски надбавки),
съществува вероятността да изгубите стимул за живот. Обикновено, разбира се,
се намира нещо - възпитанието на внуците, вила или градина и т.н. Но ако
живеете в града, нямате вила, а внуците ви вече са пораснали, ставате напълно
безполезни. Животът губи смисъл и вие трепетно търсите някакво занимание. Тук
организмът ви се притичва на помощ и ви подхвърля продължително занимание - да
се борите за здравето си. Разболявате се и вие с хъс се включвате в борбата с болното си тяло. Ясно е,
че тук няма за какво да се бърза.
Трябва старателно да изучите болестта си - това изисква многобройни посещения
при лекари, лечители, врачки, изучаване на начините за самолечение и т.н.
Трябва да опитате всички начини на лечение, да ги сравните един с друг и да признаете пълната им неефективност
във вашия случай…Трябва ли ви да
оздравявате при такъв интересен процес? В никакъв случай! Така и става в
повечето случаи.
Същата
ситуация понякога се наблюдава в семейства, в които жената много години стои в
къщи и няма какво да прави. Традиционното занимание в подобни случаи е борбата
с излишните килограми. Наднорменото тегло, разбира се, не е болест, но понякога
отнема повече време и сили, отколкото което и да било заболяване. Главното в
това увлекателно занимание е самият процес
на борба с наднорменото
тегло, а не резултатът. Точно затова той често протича в продължение
на години и дава възможност да се занимавате с това увлекателно нещо още
много-много години. Докато не ви омръзне.
От гледна
точка на методиката на Разумния път продължителното
недоволство от собствената външност е идеализация на красотата и външността.
Освен това, в процеса на борба с излишните килограми обикновено възниква
идеализация на целта. И двете успешно се блокират с цел да се научите спокойно
да се отнасяте към действителността, каквато и да е тя. Докато не постигнете
това, няма да постигнете и устойчиви резултати в борбата с излишните килограми.
Още една
причина, поради която човек може дълго да боледува, е желанието да бъде в
центъра на вниманието, да заема видно положение, дори ако за това се налага
да търпи силна болка. Били сте известен човек, винаги са ви заобикаляли хора,
които са ви демонстрирали уважението си, били сте в центъра на вниманието.
По-късно, по силата на някакви обстоятелства, всичко това е изчезнало. Иска ви се да се
върнете към това предишно състояние и организмът ви ви идва на помощ. Развивате
сложно или рядко заболяване, което привлича към вас вниманието на много хора.
Имате причина да обикаляте различни клиники, да се срещате с най-известните
специалисти и после с гордост да разказвате на познати, че професор Х не ви е
помогнал, професор Y също не се е справил и сега цялата надежда е в професор Z. Ясно е, че и Z в случая ще се окаже напълно безполезен. Това прилича на
търсенето на смисъла на съществуването, но всичко е много по-мащабно, привлича
множество хора, включително и някои много известни. Трябва да кажем, че доста
болни с удоволствие играят играта „Хайде сега се опитай да ме излекуваш!"
и с удоволствие печелят срещу лекарите и лечителите.
Помислете си, струва ли си да оздравявате? За много хора е абсолютно ненужно да бъдат
здрави. По-добре да оставите всичко както си е. Вече сте свикнали с това
положение, знаете как да се държите при влошаване. Свикнали сте с болестта си,
тя се е превърнала в част от живота ви. И не искате нищо да променяте, тъй като
не е ясно какво ще правите в бъдеще с това неясно здраве.
Александър Свияш
Прочетете още:
Няма коментари:
Публикуване на коментар