Пренебрегването на връзката между ума и
тялото от страна на технологичната медицина е само бегло отклонение на фона на
цялата история на лечителското изкуство.
В традиционната племенна медицина, както и
в западната практика, чието начало е поставено от Хипократ, необходимостта да
се действа чрез ума на пациента винаги се е признавала. До 19-и век в
медицинската литература рядко са пропускали да споменат въздействието на
мъката, отчаянието или безнадеждността върху възникването и развитието на
болестта или епидемията. Нито са пренебрегвали целебния ефект на вярата,
надеждата и душевния покой. Удовлетвореността се е смятала за необходима
предпоставка за здравето.
Съвременният медик обаче е придобил толкова
голяма власт над определени болести благодарение на лекарствата, че е забравил
за потенциалната сила вътре в самия пациент. Съзнанието за силата на ума се е
загубило с изхвърлянето на всички "лични данни" - информацията, която
медицината трудно изразява и обяснява количествено или научно.
Част от въздействието на ума върху здравето
е пряко и съзнателно. Обичта ни към себе си определя дали се храним правилно,
дали спим достатъчно, дали пушим, слагаме ли предпазни колани, спортуваме ли и
т.н. Всяко едно от тези решения говори колко всъщност ни интересува животът.
Като цяло тези решения контролират около 90 % от факторите, които определят
здравословното ни състояние. Бедата е, че мотивацията на повечето хора да
спазват тези основни изисквания се изкривяват от скрити за всекидневното
съзнание чувства. В резултат мнозина от нас имат противоречиви намерения. Любовта към себе си обикновено се възприема единствено като суета
и нарцисизъм. И въпреки това откритото, положително самообожание си остава
най-съществения фактор за здравето. Самоуважението и любовта към себе си не са
грях. Те превръщат живота в радост, вместо в бреме.
Но умът не въздейства само чрез
съзнателните ни решения. Голяма част от въздействието му се осъществява направо
върху телесните тъкани, без въобще да го съзнаваме. Тялото откликва на
посланията на ума, независимо дали са съзнателни или подсъзнателни. Нашето
подсъзнание няма чувство за хумор; то приема всяка необмислена дума, включително
и лъжата, като стопроцентова истина. Съвсем не е случайно, че толкова много се
говори за силата на словото, за позитивното мислене и утвърждения като основна
част от процеса на изцеление.
Хирургия без скалпел |
Телесните тъкани и органи се ръководят чрез
комплексното взаимодействие между циркулиращите в кръвта химически вещества и
отделяните от жлезите с вътрешна секреция хормони. Тази смес се контролира от
главната жлеза - хипофизата, разположена в средата на главата, точно под
мозъка. Производството на хипофизните хормони на свой ред зависи както от
отделяните химически вещества, така и от нервните импулси на съседната част на
мозъка, наречена хипоталамус. Този малък орган ръководи преобладаващата част от
несъзнателните регулационни процеси на тялото, като биенето на сърцето,
дишането, кръвното налягане, температурата и пр.
Виртуален преглед от специалист |
Имунната система се състои от съсредоточени
в далака, тимуса и лимфните възли над дузина различни видове бели кръвни телца,
които пазят цялото тяло чрез кръвта и лимфната система. Те се делят на два
основни типа. Едната група, наречени В-клетки, произвеждат химически вещества,
които неутрализират произведените от болестотворните организми отрови и същевременно
помагат на тялото да мобилизира собствените си защитни сили. Другата група,
наречени Т-клетки, се състои от клетки-убийци и техните помощници, които
унищожават нахлулите бактерии и вируси.
Едно от най-разпространените обяснения на рака гласи, че в телата ни непрекъснато се развиват ракови клетки, но обикновено белите кръвни телца ги унищожават, преди да са се превърнали в опасни тумори. Ракът, а и всяка друга болест, се появява, когато имунната система е потисната и вече не е в състояние да се справя с рутинната заплаха.
Смутеният или нарушен контрол на мозъка над
имунната система се дължи най-вече на хроничния синдром на стреса, описан за
първи път от Ханс Селие през 1936 г. Смесицата от хормони, които надбъбречната
жлеза отделя при всяка ситуация, която изисква от нас реакцията "Бий
се" или "Бягай", потиска имунната система. От това не е имало
кой знае какви последствия, когато предците ни е трябвало да се справят с някой
ненадейно появил се див звяр. Но когато напрежението и тревогата на съвременния
живот поддържат антистресовата реакция постоянно "включена",
хормоните понижават устойчивостта ни на болести и дори увреждат лимфните възли.
Нещо повече, "пасивните емоции" като мъката, чувството за провал,
сдържането на гнева и пр., предизвикват свръхпроизводство на същите тези
хормони, потискащи имунната система.
Все още не разбираме всички начини, по
които химическите вещества на мозъка са свързани с емоциите и мислите, но
забележителното е, че умственото ни състояние непосредствено и пряко въздейства
върху състоянието на тялото. Можем да промени тялото си, като овладеем
емоциите. Ако пренебрегваме отчаянието си, тялото получава сигнал
"Умри". Ако се справяме с болката и потърсим помощ, посланието е
"Животът е труден, но желан" и имунната система започва да действа,
за да запази живота ни…
Ако успея да ви науча как да харесвате
живота си, да обичате себе си и другите и да постигате душевен покой, може да
настъпят необходимите промени. Обичта и прегръдките може да изглеждат глупави,
но са научни. Надявам се някой ден вместо лекарства или електрически импулси да
можем да предписваме нещо от рода на "Една прегръдка на всеки 3
часа".
Д-р Бърни Сийгъл
Прочетете още:
Няма коментари:
Публикуване на коментар