Наистина
ли искаме да бъдем здрави?
(продължение…)
Много хора посвещават огромно време и сили
на борбата за здравето. А замисляли ли сте се какво ще стане, ако тази цел
неочаквано бъде достигната? Не всичко е толкова просто.
Да си представим, че сме здрави - какъв ужас! Представете си, че неочаквано сте оздравели напълно -
станали сте напълно здрав човек. Какво ще се промени в живота ви в резултат от
това? С какво ще се занимавате? Наистина ли ви трябва това или просто си
фантазирате (ще карам ски, ще правя гимнастика, ще отида на поход)? Какво ви
пречи да направите това още сега? Най-вероятно нищо. Нещо повече - заедно със
здравето ще ви се наложи да промените много неща в установения ви ритъм на
живот, да промените навиците си, да поемете нови отговорности… А кой иска
подобно нещо? Не всички хора наистина искат да бъдат здрави, дори и ако
полагат огромни усилия в борбата
със заболяванията си.
Какво може да
предизвика вашето скрито нежелание да бъдете напълно здрави? Причините могат да
бъдат много.
Ще ви дадат допълнителна работа. Ако
сега сте болни от нещо, към вас се отнасят внимателно и не работите на пълно
натоварване. А какво ще стане, ако утре станете напълно здрав човек? Началникът
може да ви натовари допълнително, да ви даде нови задачи, да започне да ви
праща в командировки. Общо взето, с удоволствие ще започне да трови спокойния
ви живот. А за какво ви е това? Вие сте свикнали със своя ритъм на живот,
вашата мигрена (радикулит, кръвно, стомах и пр.) са достатъчно основание да
откажете работа, която ще ви бъде неприятна. И вие никак не искате да променяте
живота си само за да се отървете окончателно от болежките си.
Вкъщи близките
ви могат да се зарадват на вашето здраве и да започнат активно да ви товарят с
походи до пазара за картофи, чистенето на апартамента или къщата,
селскостопанска дейност на вилата и т.н. И няма да имате основание да откажете
на техните молби или изисквания. Така, че защо ви е това здраве - заедно с него ще получите цял куп
допълнителни грижи?
Ще трябва да правите онова, което ви е неприятно. Още един неприятен резултат от оздравяването – ще се лишите от всичките си основания да не правите онова, което не искате. Искате да избегнете среща или близост с неприятен за вас човек - болестта ви дава пълни основания да се отървете от него. А не можете да си представите как да направите това, ако сте здрав и особено при наличието на идеализация на отношенията или общественото мнение. Може да има и множество подобни варианти, когато няма да имате основания да откажете някаква неприятна за вас работа. Общо взето, изобщо не ви трябва да оздравявате, докато не намерите друг изход от неприятната за вас ситуация.
Още една причина. Много искате
всеки ден да тичате, да ходите на разходки в гората, през зимата да карате
ски. Искрено искате да правите това, но не го правите, защото имате проблеми с
кръвното, задух, болки в гърба или краката и т.н. Обещавате си, че от утре ще
започнете да правите всичко това. Но не го правите, защото съществуват
обективни препятствия, които ви пречат да изпълните желаните планове - вашите
болежки.
И изведнъж става чудо и утре вашите болежки вече ги
няма. Какво тогава, наистина ли ще започнете да карате ски и да тичате? Едва
ли. Мързелът, навикът да спите до късно, да си хапвате добре и да гледате всички предавания по телевизията- ще ви попречат да
изпълнявате своите задължения. И няма да
имате никакви обективни причини от типа на болестите, за да обясните бездействието
си.
Ще изгубите средството си за манипулация. Някои хора активно използват болестите си като средство, с
помощта на което да манипулират околните. Начините за манипулация могат да
бъдат много. Можете директно да обвинявате околните: „Заради вас имам високо
кръвно! Вие ме докарахте до това състояние!" Можете да заплашвате
роднините, че с вас ще се случи нещо, ако не изпълнят вашите изисквания (да
дойдат навреме, да не отиват някъде, да не общуват с някой неприятен за вас
човек и т.н.). Като потвърждение можете веднъж-два пъти да предизвикате
влошаване на заболяването, тогава те със сигурност ще бъдат меки като коприна
в страха си да не предизвикат влошаване на състоянието ви. А можете просто тихо
да страдате, но с такова изражение, че околните да се чувстват неловко от това,
че те не се мъчат така. Така или иначе внушавате на околните чувство за вина и
с негова помощ ги манипулирате. Тоест вашата
болест ви дава средство, с което да влияете върху заобикалящите ви хора и да ги
карате да правят онова, което вие смятате за необходимо. Възможно е дори да не
осъзнавате, че постъпвате така, просто така се получава.
А сега си представете, че на другия
ден сте вече нахално здрави. Вашите роднини ще въздъхнат с облекчение и в галоп
ще хукнат да решават собствените си проблеми, без изобщо да се съобразяват с
вас. Ще ви хареса ли това? Едва ли.
По-добре да сте болни, но да имате средство за контрол и осъществяване на
вашите идеи в живота…
(продължава…)
Александър Свияш
Прочетете още:
Няма коментари:
Публикуване на коментар