Филантропът Нюта
Федермессер за любовта към отиващите си в болка
Нюта Федермессер |
„Палиативна" в превод от латински
означава „покривало". Палиум е покров. Нещо, което прави пашкул около
пациента, обгръща го и го защитава. Човекът в края на своя живот се нуждае от
същото, от което и в началото бебето.
Майката, когато повива детето си, му
говори: „Сега ще измием дупенцето, сега ще намажем ръчичките и ще разтрием
краченцата, ще ги завием...“ Човекът, който си тръгва от този свят, е
безпомощен – лежи, унесен в полудрямка, почти в полусъзнание заради
болкоуспокояващите, очите са затворени. Той не разбира от коя страна идва
гласът ти и от коя страна се приближаваш към него. А тъй като в този миг ти си
мама за него, то не спирай да му разказваш какво точно правиш с него, когато
хванеш ръката му, за да изрежеш ноктите му.
И, да,
абсолютно задължително: приспивай го с думи, успокоявай го. Създай му усещане
за защитеност, че не е сам, минимизирай страха му.
С такава любов говори за работата си известната в Русия Анюта Федермессер. Тази жена още като 16-годишна е работила като доброволка в Първия Московски хоспис, ръководен от майка й – Вера Милионшчикова, починала през 2010. Нюта, както я знаят сред народа, създава още хосписи за палиативна грижа, създава и фондация „Вяра“, в която се набират средства за медицинска, социална, психологическа, духовна, юридическа и всяка друга подкрепа на умирающите.
„За смъртта не трябва да се плаща“ е мотото на Нюта. Работният й ден е 18-часов. Никой никога с такава страст и любов не е полагал грижи за отиващите си от тази земя като Нюта и екипът й.
„Една от нашите пациентки поиска
маникюр и педикюр, повикахме професионалист. Жената си отиде щастлива с
разноцветно боядисаните си нокти. Друга поиска автограф от известен хокеист.
Слава на Бога, той се съгласи и охотно гостува на хосписа, разказа на
пациентите ни за славното си минало в спорта.
Имахме трогателен случай с едно момче, болно от рак в последен стадий, който не можеше да се свърже с момиче, в което твърдеше, че е влюбен. Знаехме долу-горе локацията, защото той ни беше разказал много за девойката и от кой квартал е. Издирихме я и й предложихме да се срещнат с момчето. Нямаше по-щастлив младеж от него, макар смъртта да го взе няколко дни по-късно. Лекарите събраха малко пари и им купиха верижки, на всяка закачено по половин сърчице. Опитваме се да изпълняваме последните желания на нашите пациенти. Те го заслужават“
Имахме трогателен случай с едно момче, болно от рак в последен стадий, който не можеше да се свърже с момиче, в което твърдеше, че е влюбен. Знаехме долу-горе локацията, защото той ни беше разказал много за девойката и от кой квартал е. Издирихме я и й предложихме да се срещнат с момчето. Нямаше по-щастлив младеж от него, макар смъртта да го взе няколко дни по-късно. Лекарите събраха малко пари и им купиха верижки, на всяка закачено по половин сърчице. Опитваме се да изпълняваме последните желания на нашите пациенти. Те го заслужават“
Майката на Нюта
– Вера е смятала, че в хосписа трябва да работят щастливи хора - влюбени,
любими, любящи. Хосписът не е дом на смъртта, не е приют за милостиня, не е
болница, а нов тип институция за Русия, където най-важното, което се дава на
пациента – това е любов. Когато човек чувства, че е обичан, болката му
преминава и той живее по-дълго, казвала доктор Милионшчикова.
Нюта разказва, че мечтата й е да не остане нито един хоспис, където отиващите си стенат и вият от болка без да получат обезболяващо, където те не са нахвърляни по леглата, тънещи в собствените си нечистотии и смрад от дезинфектанти, мръсни, измъчени, страховито изглеждащи, без тълпи студенти, които се смеят и си правят селфита на фона на агонизиращи мъже и жени (точно такава сцена заварила тя в един от държавните хосписи).
Седем са хосписите от веригата до този момент. Нюта инструктира всеки новопостъпил лекар или медицинска сестра: да чукат преди да влязат в стаята на болните, да не казват „здравейте“, а „добър ден, „добро утро“ или добър вечер“, защото повечето от пациентите не знаят на кой свят са от замайването и залежаването, от спуснатите щори нямат понятие коя част от деня е. Разчита се и на благородната помощ от доброволци. През минологодишните коледни празници и в седемте хосписа именно доброволците са се погрижили за празничната трапеза на пациентите…
Източник:
СПИСАНИЕ 8
Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:
Дигиталният хероин – наркотикът на съвременните деца |
Раничка на маточната шийка и терапия HIFU |
Болница в Чикаго използва бойни изкуства за лечение на Паркинсон |
Няма коментари:
Публикуване на коментар