Билкови лекарства срещу коронавирусите, възможно ли е?

Източник: GreenMedinfo

Преди няколко години The Jurnal of Plant Medicines публикува, че екстракт от червени водорасли, наречен грифицин (Griffithsin) се бори успешно с инфекциите SARS и MERS. Също така грифицин е ефикасен при третиране на HIV-1 (човешки имунодефицитен вирус), HSV-2 (Херпес симплекс вирус), HCV (Хепатит C) и вируса Ebola. Кое е общото при тези вируси? Заедно с nCoV-2019 те са защитени с гликопротеинови обвивки.

Според изследователи от University of California в Davis:

„Грифицинът е лектин от морски водорасли, който проявява широкоспектърна антивирусна активност чрез свързване на олигоманозни гликани върху гликопротеиновите обвивки на вирусите.“

Учените изследват това, което се нарича още маноза-свързващ лектин. Доказано е, че маноза-свързващите лектини проникват и разграждат обвивките на този клас вируси и спират репликирането им. Трите вида червени водорасли, които са изследвани и притежават маноза-свързващи лектини са Griffithsia, Scytonema varium, Nostoc ellipsosporum.

Едно по-ново изследване (2019 г.) от France's Institute of Research Development tested е тествало редица други водорасли, при което са открити лектини във вида Ulva pertusa, които се борят с тези вируси. Също така са открили, че синьо-зелените водорасли (Oscillatoria agardhii) спират размножаването на вирусите.

При изследване върху мишки е установено, че Грифицин не само спира размножаването на вирусите, но и действа имунизиращо на мишките, така че те не могат да бъдат заразени повторно.

Друго интересно растение, което има способността да разгражда гликопротеиновите обвивки на тези опасни вируси е Glycyrrhiza glabr, известно у нас като женско биле или сладък корен. Проучването е направено през 2008 г. от UK's Luton & Dunstable Hospital NHS Foundation Trust.

Да се върнем още една година назад – 2007. Белгийски учени от Belgium's University of Gent са изследвали растителни лектини от 33 различни растения, от които 14 са показали, че успешно разрушават обвивката и спират размножаването на коронавирусите SARS и FIPV. Ето кои са тези растения, повечето от които са ни добре известни или като ядливи, или като декоративни растения:

1.   Amaryllis (Hippeastrum hybrid) – амарилис

2.   Snowdrop (Galanthus nivalis) - кокиче

3.   Daffodil (Narcissus pseudonarcissus) - нарцис

4.   Red spider lily (Lycoris radiate) – червена паякова лилия

5.   Leek (Allium porrum) - праз

6.   Ramsons (Allium ursinum) – див чесън

7.   Taro (Colocasia esculenta) – колоказия, таро, трилистник

8.   Cymbidium orchid (Cymbidium hybrid) – вид орхидея

9.   Twayblade (Listera ovata) – вид орхивея

10.                  Broad-leaved helleborine (Epipactis helleborine) – вид орхидея

11.                  Tulip (Tulipa hybrid) - лале

12.                  Black mulberry tree (Morus Nigra) – черна черница

13.                  Tabacco plant (Nicotiana tabacum) - тютюн

14.                  Stinging nettle (Urtica dioica) - коприва

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Център за лечение и надежда

Кистозна фиброза:
с какво трябва да
се съобразяват
пациентите при
пътуване

Професия медицински физик

Център за лечение и надежда

Ако искате да постигнете невъзможното, започнете с възможното!

Автор: Regina Brett

Eileen Saffron

Невъзможното може да започне с нещо мъничко колкото бучка. Години наред обръщах специално внимание на предупрежденията: „Всеки месец проверявай сама гърдите си“. Подобно на повечето жени, аз се проверявах когато се сетя. На всеки няколко месеца се опипвах набързо, но никога толкова внимателно, колкото настояват лекарите. Не съм си търсила белята умишлено. Ако я търсите, със сигурност ще я намерите. Да търсите рак, е направо ужасно. Добре че търсех.

Една вечер, докато описвах с пръсти кръгчета около гърдата си, спрях рязко. Колко ли време е стояло това нещо? Дори и да е съвсем незначително, последния път когато проверих, го нямаше. Нещото се оказа рак на гърдата втора степен. Хирургът отстрани тумор с размерите на гроздово зърно.

Чуете ли думата „рак“, изпитвате чувството, че някой е взел фигурите от една игра и ги е запокитил нанякъде. Пешките и пуловете политат и се озовават на нова дъска. Всичко се променя, а ти нямаш представа откъде да започнеш. Страхът намалява в мига, в който предприемеш нещо щом се заемеш с познатото и възможното.

Преди да започна химиотерапия, записах най-добрите съвети на лекари, роднини, приятели, книги и оцелели, а после съставих „Ръководство на собственика“, за да ми помогне да се погрижа за себе си. Щеше да ми напомня, че ракът може да бъде победен. Направих си план как да преживея четирите месеца химиотерапия и шестте седмици ежедневна лъчетерапия. „Ръководството“ ми започваше с тържественото обещание да оцелея:

Regina Brett

Аз, Реджина, се заклевам да се оправя. Заклевам се да участвам активно в лечението, дори това да означава временно да изтърпя физически, емоционални и интелектуални промени в живота. Кълна се да се придържам стриктно към курса на лечение и да не поглеждам назад. Кълна се да направя всичко по силите си, за да се излекувам и да живея.

Всичко в Тропика на рака се върти около здравето или болестта ти. Не исках съществуванието ми да се върти около рака. Животът идва на първо място; ракът остава на второ. И така, измислих план за действие. Радвай се на живота, докато си болна от рак. Наслаждавай се на времето си с любими хора, прочети всички книги, които си набелязала, изгледай всички пропуснати филми и си купи отдавна мечтаното пиано. Планът ми целеше да опазя колкото се може по-голяма част от ежедневието си непокътнато: да продължа да списвам вестникарски колонки, да играя на волейбол, да водя писателските си часове. Когато имаш рак, все едно влизаш в нова часова зона: зоната на рака.

На сутринта преди първата ми химиотерапия сложих в раничката си бутилка вода, „Ръководството“, тетрадка, химикалки, бонбон за смучене, сиди плейър, сидита, слушалки и книги. Сеансът щеше да трае само час, най-много два, но аз се приготвих за всичко. Отпуснах се на шезлонга, сякаш се намирам на плажа, сложих си слушалките и се заслушах в песните на Луис Армстронг. „Виждам сини небеса, също и червени рози, виждам ги да цъфтят за мен и теб. И си мисля, че светът е прекрасен.“ Светът наистина беше прекрасен, макар да се въртеше около рака в продължение на цяла година. 

Когато през 1998 се оказа, че имам рак на гърдата, в района нямаше групи за взаимопомощ, които да не искат пари или застраховка. Всяка болница работеше по своя програма, но липсваше централно място, където да се срещнеш с други оцелели, да пробваш йога, масаж, рейки, упражнения, да обмените опит и други холистични средства за лечение.

Година след като състоянието ми започна да се подобрява, в живота ми влезе Айлийн Сафрън (Eileen Saffron). Тя имаше мечта. Беше си наумила да създаде място, където всички, имали досег с рака, да могат да дойдат и да получат нужната им подкрепа. Седнах на масата с десетките хора, които тя беше поканила на първата среща за планиране на бъдещите ни действия. Мечтата и изглеждаше необхватна, прекалено амбициозна, направо невъзможна. Искрено се съмнявах, че някога ще се превърне в реалност, затова се отдръпнах. Все още бях изтощена от лъчетерапията, умът ми бе замъглен от химиотерапията и дори не бях в състояние да си представя как ще успее да осъществи плана си.

Айлийн беше клиничен социален работник. Поставили диагноза рак на родителите и - първо на единия, а шест месеца по-късно и на другия. Баща й имал рак на белите дробове, а майка й - неходжкинов лимфом. Починали в интервал от три години. Докато ги придружавала по време на лечението осъзнала, че на хората им е потребно място, където да отидат щом се нуждаят от помощ. Представяла си го като център, който нито мирише, нито изглежда като болница и където не се чувстваш болен. Мечтаела да създаде място, където няма да ти искат съответната застраховка, за да ти дадат необходимия съвет. Няма да се налага да получаваш направление от лекар, за да отидеш на масаж, и на всеки, засегнат по някакъв начин от рака, ще му се оказва безплатна подкрепа. Там хората няма да се чувстват толкова самотни.

Айлийн работеше с пациенти с онкологични и психологически проблеми. Събра консултативен съвет, започна срещи с експерти и организации по ракови заболявания. Проучи уелнес центрове  в цялата страна. Постави началото на уебсайта TouchedByCancer.org. Осемнайсет месеца след онази първа среща тя успя да отвори The Gathering Place. Така и не разбрах как е задействала всичко. Наистина, как бе успяла?

- Наивността на оптимиста - призна тя.

Когато посетих  The Gathering Place си припомних думите на момиченцето от Алиса в Страната на чудесата: "Няма смисъл да се пробва; никой не вярва в невъзможни неща." А Бялата кралица отговаря: „Смея да твърдя, че нямаш много опит. На твоята възраст винаги го правех по половин час на ден. Понякога вярвах в шест невъзможни неща преди закуска.“

Ако искате да постигнете невъзможното, заемете се с възможното. Центърът на Айлийн е независим и неповторим. Той не е арена за териториални битки между болниците. Няма значение къде се е лекувал човек, всички са добре дошли. Услугите са безплатни за всеки, засегнат от рака. Центърът предлага масажи, хиропрактика, споделяне на опит, тай чи, йога, програми за правилно хранене, упражнения и групи за взаимопомощ за почти всеки вид рак. Има групи за взаимопомощ как да продължиш напред, как да изглеждаш по-добре, как да откриеш вътрешен мир, програми за прошка, за създаване на приятни усещания и за здравословно хранене. Библиотека със специализирана литература осигурява консултации за медицинските разходи, за клинични съдебни спорове и начини на лечение на ракови заболявания. Юристи доброволци подготвят завещания и помагат с планиране на имотни въпроси.

Центърът е място за лечение и надежда. Там никой няма да поиска от теб да покажеш застрахователната си полица. Когато попаднеш там нямаш чувството, че си в институция. Няма инжекции, няма кръвни тестове, няма медицински прегледи. Сякаш се прибираш у дома, сядаш пред камината, по стените са закачени истински картини, мебелите са удобни и създават уют. Всичко тук е дарено от частни лица или организации.

Центърът The Gathering Place бе открит през 2000 и разполагаше с 567 кв. м. Той удвои площта и увеличи ежегодния си бюджет от 360 000 долара на 1,8 милиона. Сградата вече е изплатена. Всичко тук зависи изцяло от дарения на частни лица и организации и разчита на помощта на 350 доброволци.

На мястото, което бе най-обикновена купчина пръст, сега процъфтява великолепна градина с фонтани и водопади, със скални кътове и хранилки за птици. Порти от ковано желязо се отварят към сложни лабиринти. Приказна пътека на изцелението води през метален пашкул към гигантска сребърна пеперуда. Това място ви напомня колко прекрасен е светът, независимо че ви се налага да се борите с болестта или да помогнете да любим човек.

Все още няма лечение за рака, но хора като Айлийн лекуват страха, предлагайки надежда. Същото могат да направят и останалите от нас. Успяваме, като се заемаме с възможното, колкото и невъзможно да ни се струва...

Можете да свалите безплатно на български език книгата на Реджина Брет Бъди чудото от Спиралата

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Лечим ли е артритът и
как да възстановим
повредения хрущял

Зрението на 
един творец

Рак на черния дроб
и терапия HIFU

Когато зъбите започнат да говорят

Днешната медицина, утрешната медицина

Автор: Dr. Michèle Caffin 

Без да стигам до там, че да крия собствената си професия, предпочитам да задавам въпроса ”С какво се занимавате?”, за да избегна пристъпите на ужас у събеседниците си, защото често те ме свързват с думата „болка”. Някои са преживели толкова мъчителни моменти, че преди да прекрачат вратата на един стоматологичен кабинет, трябва да съберат целия си кураж. За други паниката, която ги обзема, е най-често свързана с интервенцията в устата, отколкото със самата болка. Вярно е, че когато хирургът се грижи за вас, по-скоро едно тяло се заема с друго. Вие сте легнали с отворена уста, пълна с тръбички, памучни тампони и едва можете да извикате. Десет сантиметра ни делят, не може да се отстъпи повече. Но какво всъщност се случва с нас зъболекарите? Ние сме потопени във вашата аура, във вашите емоции. Ние долавяме несъзнателно, чрез близостта до вашето тяло и отворената уста това, което е във вас. Устата ви съдържа всичко преживяно от вас, минал и настоящ опит, скрит зад устните ви. „Да говориш през зъби” е често срещан израз, който носи неосъзнат смисъл. Този израз загатва, че такъв човек пази внимателно преживяното. Като отваряте уста, се разкривате пред зъболекаря, показвате му по-дълбоко и по-лично себе си. За да разберем тази информация и да я включим в грижата за подобряване на резултатите си и отношението си към вас, ние зъболекарите преразглеждаме навиците си, като приобщаваме медицината на бъдещето като акупунктура, хомеопатия, остеопатия, кинезиология...

В сравнение с традиционната медицина, медицината на бъдещето е холистична. От момента на появата на симптома, тя прави синтез между него и функционирането на човека в неговото триединство – тяло, душа, дух, като отчита, че всяка част от тялото е израз на цялото. Цялото се слива с всеобхватното съзнание, то е отвъд времето и пространството, като мисълта, която може да достигне до предмет или човек без ограничение във време и пространство. Физическото тяло съществува в дадено пространство и ограничено време. Колкото повече остаряваме, времето се забързва. Това е свързано с пробуждане на съзнанието, което ни води до ново измерение, като ключът към него е смъртта.

Всички използвани техники в холистичната медицина са свързани с философски подход към човека. Ако се позовем на етимологията на думата, това означава „който обича мъдро.”

Парацелз, алхимик и лекар от XVI в., казва: „Всеки от нас носи в себе си вътрешен лекар, който ни напътства как да сме в добро здраве. При болест, ако не може да се осъществи контакт с вътрешния лекар, ние търсим друг отвън, за да го замести. За да оздравеем, двамата лекари трябва да постигнат максимална хармония. Това е причината, поради която не може един и същи терапевт да е подходящ за всеки.”

Всяка от тези нови техники, описани по-долу, се допълва взаимно с останалите при холистичната медицина. Тяхната специфика позволява адаптирането на грижите според потребността на пациента и особеността на момента.

Акупунктурата представлява стимулиране чрез игли на специфични места на тялото, наречени „кладенци”, където енергиите влизат и излизат. Трудно е да се разграничи работата на един остеопат от тази на специалиста по акупунктура, защото и чрез двете се извършва интервенция на едни и същи енергийни нива. Първият работи с ръцете си и прокарва напреженията, предавани на тялото. Вторият използва игли. 

Остеопатията се състои в отчитане на първичното дихателно движение, което е движение на сгъване и разгъване на костите на черепната кухина. Противно на повечето представи, те се движат около десет до четиринадесет пъти в минута. Това движение се дължи на свиване на четирите кухини на главния мозък, което предизвиква пулсиране на течността на гръбначния мозък. Това пулсиране се допълва от две мембрани на мозъка - на главния и тази на малкия мозък. Мембраните, които покриват вътрешността на черепа и на мозъка, пренасят това движение към външността на мозъка, към гръбначния стълб и към всички мембрани, които покриват ставите и мускулите. По този начин човек може да бъде разглеждан като съвкупност от едно цялостно пулсиране.

Зъбът има дихателно движение във вътрешността на алвеолата си във формата на лемниската (∞). Ако на дете, което има гъвкави сухожилия и на което се сложи шпатула с дебелина на билет за метро между кътниците, ще предизвика отклонение в нивото н връзката с долната челюст, компенсирано с завъртане в рамената и после на таза. Това ще доведе до повдигане на крака с до три сантиметра. Оттук може да се разбере огромното значение на възстановителната дентална медицина (пломбиране и поставяне на коронки), която трябва да спазва височината на затваряне на зъба (начина, по който горните зъби се свързват с долните).

Първичното дихателно движение може да даде индикация за непоносимостта на пациента към някои материали.

Кинезиология – информация, която се предава на тялото и предизвиква изменение в устойчивостта на мускулите. Този тест помага да се сравни поносимостта на пациента към даден материал, както и качеството на контакта между зъбите от горната и долната челюст. Този метод дава възможност да се тества цялата информация, която тялото е получило от зачатието си до момента. За да се провери дали един зъб е здрав или има кариес, може да се приложи следният тест: пациентът поставя пръст върху въпросния зъб и протяга другата си ръка напред към лекаря, който тества мускулната устойчивост на протегнатата ръка, като прилага лек натиск надолу. Мускулната съпротива е по-силна, ако пръстът е поставен върху здрав зъб, отколкото върху зъб с кариес.

Невралгична терапия – налага се при изваждане на зъб, който оставя белег. Белегът е разрез на ниво тъкан. Предизвиква различна информация, която е причинена от разделянето на тъканите, записана на ниво повърхностен слой (кортекс). Движението на енергията на равнище белег е нарушено, което предизвиква други патологии. Невралгичната терапия е просто оперативно действие. То се състои в инжектиране на упойка или на хомеопатичен продукт под лигавицата. Чрез това действие се спира токсичната информация, записана в белега. От този момент разделянето на мембраната се променя.

Хомеопатия – според определението на лекарите Нгуен Тан Хон Джи и доктор Жан-Пол Новак, дадено в книгата им „Хомеопатия” - хомеопатията е средство за лечение, което се основава на принцип, известен още от Античността. Всяко вещество, което предизвиква симптоми при здрав човек, може да излекува болен човек, който има същите симптоми. Хомеопатията използва много малки дози, по такъв начин, че да не предизвиква никаква интоксикация. Предимството й е, че третира не само симптомите, но отчита също и индивидуалността на болния. Личностната реакция, темпераментът, предразположението влияят върху избора на лекарство.

Флорални елексири – те са резултат от изследванията на доктор Бах. От 38 използвани цветя, всяко от тях има потенциал да трансформира емоциите. Тяхното смесване прилича на това на хомеопатичните субстанции в степента, в която се използва паметта на водата. Водата регистрира информацията, предоставена от цветето. Например, да разгледаме цвета на ореха. Един селянин никога няма да построи обор в близост до това дърво, защото знае, че животните ще се разболеят. Нито ще си почива под сянката на това дърво, без да се изложи на риск да получи мигрена. Ако се разглежда плодът, разрязан на две половини, той наподобява мозъка. Тази прилика означава, че орехът може да се използва при големи промени, за да може човек да съхрани своята оригиналност и психическа цялост.

Психопатология – последвах предписанията на Реймон Реан, психопатолог, с когото изучавах психопатология. Тази техника се състои в докосването на обект и визуализиране на събитията, които са свързани с него. Като я прилагам на ниво зъби, получавам информация за емоционалното преживяване на всеки от тях.

Независимо дали е холистичната медицина или психопатологията, всички тези техники са средства за работа, които ми дават по-широк и по-фин подход към пациента при избора на подходяща терапия.

Прилагането на енергийна медицина изисква работа върху себе си, която позволява осъзнаването на различните видове енергии, които ни ръководят и заобикалят. Да се установи равновесие чрез хигиена на живот, чрез респект към енергиите, които циркулират в душата, предметите, дрехите, които носим, храната, която поемаме... Тази медицина изисква също така и владеене на чувствата, защото без това равновесие корабът потъва в бурята на емоциите.

Идеалният терапевт е този, който осъзнава пространството и предметите, които го заобикалят до такава степен, че самият той да се превърне в неразделна част от това пространство, като не усеща повече разликата между себе си и пространството. По същия начин той се свързва с болния в един дух, който движи вселената. От тези данни можем днес да говорим за „енергийна стоматология”. Това означава, че интервенцията при един зъб не е безобидно действие, що се отнася до грижите и използваните материали. Да се работи върху един зъб, това означава да се работи върху орган от друго тяло, докосване до психиката, съзнанието, Аз-а. Затова трябва да има осъзнаване преди предприемане на действието.

Можете да изтеглите цялата книга на Д-р Мишел Кафин Когато зъбите започнат да говорят от Спиралата безплатно.

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Съвети за здрав мозък

Осемте закона на 
физическото здраве

Премахването на сливиците
в детска възраст може да
доведе до 28 нови болести

Препятствие, което промени целия ми живот

Историята на Ann V. Graber

The Journey Home

Съдбата ми направи ненадейно посещение на 10 септември 1984 година и животът ми – такъв, какъвто беше дотогава – спря. Онзи понеделник сутрин докато се приготвях за работа, определено се смятах за независима и самостоятелна. Имах работа, карах кола, бях си отгледала децата, имах много интереси и приятели. Животът ми беше пълноценен и изпълнен със събития.

После паднах... и не можех да помръдна.

След една катастрофа година по-рано изпитвах известен дискомфорт в шията и изтръпване на лявата ръка. Открих, че мога да облекча болката и натиска във врата си, като провеся глава от леглото. Тъкмо това правех онази съдбоносна сутрин, когато се хлъзнах от леглото и паднах на тила си. Когато тялото ми се удари в пода, ме прониза непоносима болка, сякаш някой преряза гръбначния ми стълб с нож, последвана от нещо като токов удар, който накара всяко нервно окончание в гръбнака ми да изтръпне и после нищо, никакво усещане, никакво движение! Лежах на пода така, както бях паднала, и не можех да помръдна. Тогава с ужас осъзнах: парализирана съм!

Шокът от това откритие беше съкрушителен. Отчаянието ми нямаше граници. „Господи, само това не!“ За някакви си десет секунди животът ми се превърна от самостоятелен в напълно зависим. Телефонът звънеше на две крачки от мен, а аз не можех да помръдна ръка или каквото и да е, за да вдигна слушалката. Не можех да повикам помощ. Лежах обзета от ужас. Изведнъж всичко стана недосегаемо и извън контрол. Бях в пълно съзнание и си давах сметка за отчаяното положение, в което се намирах. Беше седем и половина сутринта. Всички вече бяха излезли. Бях сама. Вероятността да се прибере някой преди вечерта беше нищожна. Щях ли да съм жива дотогава?

Започнах да си представям как ще протекат нещата. Поради загубата на двигателни функции и усещания беше много вероятно тялото ми да започне постепенно да отказва... дишането ми да се затруднява все повече... докато загубя съзнание... В ума ми се мяркаха трескави видения – ами ако ме намереха в кома и не можех да възразя да ме държат жива с механични средства? Мисълта за надвисналата смърт не беше толкова плашеща, колкото възможността да живея изцяло зависима от милостта и добрата воля на другите. Вцепених се от ужас. Обзе ме пристъп на самосъжаление.

Тогава нещо дълбоко в мен се пробуди и ми заповяда: „Спри да хленчиш! Не можеш да си избършеш носа, нито да си изтриеш сълзите – ще се задушиш! Не е моментът да се самосъжаляваш. Използвай малкото си останало време да подредиш вътрешния си свят.“ Не биваше да позволявам на емоциите да вземат връх. Висшата мъдрост трябваше да надделее. Сега, когато краят беше близо, започнах да търся хубавото в живота си. Как се подготвя съзнателно човек за смъртта? Не някой ден, когато ще съм стара, а сега, може би след броени часове. Хрумна ми „да се изповядам и да се разкая“, както ме бяха учили в католическото ми детство.

Да поискам прошка от онези, към които бях сгрешила и да простя на онези, към които още таях гняв.

След като направих ревизия на живота си, почувствах огромно облекчение. Видях, че е бил богат и значим; някои събития бяха щастливи, други – болезнени, но богатият на събития живот крие множество предизвикателства и възможности за израстване. Вече можех да си простя слабостите и недостатъците, които ми се струваха толкова огромни преди.

Мислено започнах да се сбогувам. Това беше наистина сърцераздирателно. Толкова бях привързана към хората, които обичах. С дълбока любов и нежност започнах да се прощавам с най-близките си хора. Бях изумена колко много са онези, които са оставили дълбока следа в живота ми. Започнах да разбирам колко тясно сме обвързани всички. В този миг ми беше лесно да обичам целия свят и всеки един човек в него.

Докато се носех върху вълната от любов и съчувствие осъзнах, че животът ми е бил хубав. И ме заляха спокойствие и ведрост. Бях умиротворена. Страхът от смъртта беше изчезнал. Слънцето вече беше високо над хоризонта. Дишането ми беше плитко и затруднено. Смъртта щеше да бъде чакан гост. Последната ми съзнателна мисъл беше: „Оставям духа си в твоите ръце, Господи!“

Следващите няколко седмици са обгърнати в мъглявина. Казаха ми, че когато в понеделник сутринта не съм отишла на работа, колегите ми били тревога – „Къде е Ан?“. Стигнали до сестра ми, която също „почувствала, че нещо не е наред“. Тъкмо тя ме намерила на обяд. Първите няколко дни съм била в интензивното отделение в критично състояние, а по-късно ме преместили в рехабилитацията на неврологичното отделение. През шестте месеца, докато бях обездвижена, животът ми се промени неузнаваемо. Често се пренасях мислено в друго измерение на съзнанието. И се връщах с ново разбиране за живота и усещане за ново предназначение. Още имах какво да правя, но много различно от всичко, което бях правила досега. Нещо, което можех да правя от инвалидния стол, ако се наложи.

Следващите две години се възстановявах. В епикризата ми пише: „Фрактура/дислокация на 5-6 шиен прешлен с последваща квадрипареза, ослабен мускулен тонус и частична спинална лезия. Което означаваше, че не можех да обърна страница на книга, да си измия зъбите, да натисна копче на телефона или да се храня сама. Краката не ме държаха. Ползвах катетър.

След месеци на екстензии, операции, ново обездвижване със специален корсет, физиотерапия, алтернативно лечение и любящата подкрепа на сродни души възстановяването ми надмина и най-оптимистичните прогнози на лекарите.

Това беше потвърдено от обаждането на една лекарка от спешното отделение, която каза: „Прегледах документите ви и виждам, че имате забележителен напредък във възстановяването си след злополуката преди две години. Ще задоволите ли любопитството ми, като отговорите на няколко въпроса? Когато ви докараха в спешното отделение с травма на гръбначния мозък единственото, което можехме да направим, беше да ви обездвижим и да наместим гръбнака ви. Лечението беше ваше дело. Как го направихте?“

Разказах ѝ за вътрешните си преживявания, за промененото си отношение към живота. При толкова малко енергия се бях научила да я пестя. Бях се научила да търся важното и значимото. Бях се научила на щедрост и благодарност. Бях се научила да бъда спокойна и да слушам – да гледам навътре. Това докосване до смъртта беше един вид събуждане за живота.

Какво общо има това с физическото ми възстановяване? Извънредно много! Станах по-отворена към новите възможности и по-възприемчива за милостта и добрата воля на другите. Наред с конвенционалната медицина използвах и допълнителни лечебни методи, от акупунктура до приготвяне на пилешка супа с любов. И се преквалифицирах професионално, така че да мога да консултирам онези, които имат нужда от повдигане на духа.

Чрез работата си сега насърчавам обикновените хора да живеят необикновен живот. Инвалидната количка е останала в миналото. Често забравям за физическия си недъг, защото животът ми е по-осмислен и по-богат, отколкото съм смятала за възможно. Това, което ще се стори катастрофа на много хора, за мен беше просто препятствие, променило целия ми живот, което Бог знаеше, че мога да преодолея.

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Осемте закона на 
физическото здраве

Градинарството 
като терапия

Есенциален тремор
и терапия HIFU

Осемте закона на физическото здраве

Автор: Пийт Егоскю

Pete Egosque

1. Вертикално натоварване. Гравитацията е необходима за здравето. За да може гравитацията да упражнява положително и динамично влияние върху тялото, скелетът трябва да бъде във вертикално положение.

2. Динамично напрежение. Между предната и задната част на тялото съществува постоянно напрежение. Задната част отговаря за изправеното положение на тялото, а предната - за извиването и навеждането напред. Нито една дейност не може да бъде извършвана правилно и здравословно без това напрежение.

3. Форма и функция. Костите правят това, което мускулите им казват. Цялото движение на скелета е предизвикано от мускулна активност.

4. Дишане. Тялото не може да функционира без кислород. Този закон е толкова жизнено необходим, че тялото има специални системи, за да осигури гъвкавост.

5. Движение. Всички системи на тялото - храносмилателна, кръвообращение, имунна и т.н., са взаимосвързани. Общото, което ги свързва, е движението. Колкото по-бързо се движат молекулите на тялото, толкова по-високо е нивото на метаболизъм. Колкото по-високо е нивото на метаболизъм, толкова по-здрав е човек. Ние сме създадени да тичаме, да скачаме, да падаме, да се търкаляме и да прескачаме не само при началното си развитие, но и през целия ни живот, за да сме здрави за дълго време. Ако тези дейности нараняват или причиняват болка, то е защото нарушаваме някои или всички закони на здравето.

6. Равновесие. За да може законът за движението да бъде ефективен и истински, тялото трябва да постигне равновесие, определено като мускулна памет, достатъчна да връща постоянно тялото към първия закон за вертикалното натоварване. За да се осъществи равновесието, мускулите трябва да работят по двойки и еднакво в лявата и в дясната страна на тялото.

7. Стимули. Тялото реагира на всички стимули двадесет и четири часа в денонощието независимо от съзнателното състояние на здравето. Така законът за движението постоянно подсилва действието на закона за стимулите. Ако движението е ограничено, законът за стимулите става натоварващ за тялото. То поглъща замърсителите и дразнителите, вместо да ги отклонява.

8. Обновяване. Тялото е органично. То е в непрекъснато състояние на растеж или на обновяване. Мускули, кости, нерви, съединителни тъкани, хрущяли и подобните им са живи. Ако тялото не се обновява, то е, защото нарушаваме законите на физическото здраве. Колкото повече закони нарушаваме, толкова по-скоро остаряваме и умираме.

Осемте закона за физическото здраве представляват списък, който всички можем да използваме, когато пазаруваме в огромния „мол“, в който се превърна здравната система. Можем да сравняваме продуктите, които ни продават - предписани лекарства или хирургични процедури, от които наистина се нуждаем. Когато един или няколко от осемте закона не са в съгласие с действието на продукта, нещо не е наред. Повечето неща, които ни се продават, дори не са близо до съобразяването с осемте закона.

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Зрението на 
един творец

Съвети за здрав мозък

Съвети за здрав мозък

От Джим Куик

Мозъкът е като мускул – колкото повече го използваш, толкова по-силен става.

Движете се. Когато тялото спортува, мозъкът ликува. Това ускорява мозъчните процеси. Очевидно движението е полезно за здравето на мозъка и много хора запомнят новата информация по-добре и по-трайно докато стоят прави или се движат.

Търсете новото. Мозъкът обожава новите неща. Не спирайте да учите и усвоявате нови умения. От вас зависи какви ще бъдат те – движение, танц, музикален инструмент, научна област, чужд език. Всички те са добри за мозъка.

Направете си списък с нещата, които е добре да избягвате. Най-продуктивните хора имат списък с неща, които предпочитат да не правят, за да постигнат максимална продуктивност с времето и усилията си.  В началото на списъка ви трябва да бъдат нещата, които отвличат вниманието ви от основните ви цели. Мозъкът ви е като същество, което обича да заличава ненужното и намира нещата, които да игнорира и спира да им обръща внимание. Какво облекчение!

Изпразвайте мозъка си. Много хора не могат да се съсредоточат защото са отворили твърде много „прозорци“ също като на компютъра. Дори да намалите прозорците те продължават да заемат място в оперативната памет. За да освободите ума си записвайте идеите си.

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Зрението на един творец

Продажба на лудост
или какво не знаем
за психиатрията

HIFU при
педиатрични тумори