Упражнения за добро зрение

Упражнения за очите

Соларизация. Очите са орган, който работи благодарение на светлината. Те не могат без нея. А слънчевата светлина е нещо повече за тях - слънцето дава зрителна мощ и тренира

нервите на ретината и зрителния нерв. Откъснете за малко погледа си от компютърните екрани и подарете на очите си слънчев лъч. Застанете с едното рамо към слънцето. Затворете очи. Завъртете главата си така, че слънцето да огрява затворените ви клепачи. Помислете си: "Слънцето идва." Сега завъртете главата в обратната посока, така че слънцето да огрява тила ви. Помислете си: "Слънцето си отива." Повтаряйте, докато клепачите ви престанат да се присвиват, когато очите са изложени на слънце, а последните започнат да се чувстват комфортно на слънчева светлина - от 3 до 5 минути. След соларизацията направете палминг. По време на палминга мускулите на очите се отпускат, а нервите се зареждат от получената слънчева енергия. Повторете 2-3 пъти през деня. Ще забележите, че зрителната острота се увеличава в периодите след упражнението – от няколко минути до часове.

Мигане. При хората с влошено зрение, както и рисковите групи - хора, които работят с компютър, книги, екрани в по-голямата част от деня си, честотата на мигането е нарушена. Предлагаме ви три лесни упражнения за възстановяване на несъзнателния навик да се мига често.                                                      HIFUBLOG

1. Вземете в ръце топка за тенис. Хвърлете я от едната ръка в другата, като при хващането мигате. Обратно - мигате. Така направете 100 хвърляния.

2. Застанете пред огледалото. Погледнете дясното си око и мигнете. Погледне лявото и мигнете. Повторете 100 пъти.

3. При набор на текст на компютър - мигайте осъзнато на всяка изписана дума. Повтаряйте в продължение на 2-3 минути, колкото пъти се сетите в рамките на деня.

Пърхащо мигане. Можете да правите това упражнение всеки път, когато забележите, че се взирате, за да видите нещо или когато чувствате напрежение и умора в очите. В такъв момент мигайте леко и бързо 10-20 пъти. Не се напрягайте и не заставяйте очите си да се затварят, напротив - отпускайте мускулите на лицето, докато мигате. След това за кратко затворете очи и се отпуснете. Повторете 2-3 пъти през деня. По този начин можете да предпазите очите си от умора и

напрежение през целия ден, особено при изкуствено осветление и работа с компютър.                     АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Акомодация. Вдигнете пред очите си на разстояние около 25-30 см от носа ви химикалка или просто показалеца на едната си ръка. Сега си изберете обект, който се намира на разстояние 25-30 м. Поглеждате върха на показалеца, премигвате, поглеждате далечния обект - премигвате, пак показалеца - мигване, далечния обект - мигване и т.н. Когато мигате, не напрягайте очите, а съвсем леко "пърхайте" с клепачи. Правете от 1 до 3 минути, след което завършете с палминг. Направете упражнението 2-3 пъти на ден.

Вълшебна пръчица. Вдигнете показалеца на едната си ръка на нивото на очите. Погледнете го. А сега погледнете "през него" отдалечен обект.  С периферното си зрение ще забележите, че показалецът Ви сякаш се раздвоява и Вие виждате предмета между двата показалеца. Сега погледнете показалеца - при това положение ще забележите, че предметът в далечината се раздвоява - по един отляво и отдясно на показалеца. Повторете това няколко пъти прехвърляйки фокуса от показалеца върху предмета отсреща и обратно. Завършете упражнението с палминг.

(продължава...)

Прочетете още: 

Бъбреците
нашата филтърна система

Правила за пълноценен сън

Оксидативна терапия - Водороден пероксид

Водородният пероксид

се включва във всички жизненоважни процеси. Той трябва да съществува, за да може имунната система да функционира добре. Коластрата съдържа извънредно висок концентрат на Н₂0₂. Клетките в организма, които се борят с инфекциите по естествен път произвеждат Н₂0₂, като първи фронт за защита срещу нахлуващи организми (паразити, вируси, бактерии и квасни гъбички).

Д-р Чарлс Фар доказва, че водородния пероксид стимулира окислителните ензимни системи в организма. С това метаболизмът се подобрява, малките артерии се разширяват, притокът на кръв се увеличава, токсините се изчистват, телесната температура се повишава и разпространението и консумацията на кислород се засилва (по протоколи на Международна конференция по оксидиране в медицината. 1989-1991 г.). Водородният пероксид стимулира и произвеждането на бели кръвни клетки, необходими за борбата с инфекции.

През 50-те години на миналия век д-р Реджиналд Холмън провежда експерименти – добавя Н₂0₂ към вода за пиене на плъхове със злокачествени тумори. В продължение на петнадесет до шестдесет дни туморите напълно изчезват.

През 60-те години на миналия век европейски лекари започват да предписват Н₂0₂ на свои пациенти. Не след дълго използването на му става приемлива терапия за съвременната медицина в Германия и Русия, а също и в Куба. В статия за изданието Алтернативи д-р Курт Донсбах пише:

„Ако 30 мл от 35-процентов водороден пероксид (на 4.5 л вода) всяка вечер се поставя в парогенератор (уред за произвеждане на пара) в спалнята на болен от емфизем, пациентьт ще диша по-свободно, отколкото е дишал от години! Правя това за своите пациенти, болни от рак”.

Питали ли сте се някога защо водородният пероксид се пени когато се сложи върху рана? Причината е, че кръвта и клетките съдържат ензима каталаза. Тъй като порязаното или ожулено място съдържа и кръв и увредени клетки, в наличност има и каталаза. Когато влезе в контакт с водородния пероксид, ензимът каталаза превръща водородния пероксид (Н₂0₂) във вода (Н₂0) и кислород (0₂) в газообразно състояние. Ензимът прави това изключително успешно - до 200 000 реакции в секунда! Мехурчетата, които виждате в пяната, са пълни с чист кислород, създаващи се от каталазата.

Преди почти 200 години по време на царуването на кралица Виктория хората в Индия (тогава британска колония) откриват, че добавянето на малко количество Н₂0₂ в питейната вода, лекува много болести включително настинка, грип, холера и малария. Тази практика става заплаха за британската фармацевтична индустрия. Затова Великобритания изпраща агент под прикритие, който се маскира като лекар и разпространява твърдението, че използването на водороден пероксид причинява вирусно увреждане на мозъка. Агентът дори измислил история за несъществуващо дете, което уж умряло от мозъчно увреждане след прием на водороден пероксид. Разказана от „лекар”, тази история се възприема за истина и индийците започват да купуват британските лекарства.           HIFUBLOG

Звучи познато, нали? И днес медицинската мафия използва същия подход. Въпреки солидното количество научни данни, потвърждаващи удивителните химични и биологични въздействия на озона и водородния пероксид, огромна част от медицинската общност продължава да пренебрегва или целенасочено да отхвърля тези невероятно прости и евтини лечебни средства.
(продължава...)

                                                                               Тай Болинджър

                                                                         Cancer – step outside the box

Прочетете още: 

Оксидативна терапия - 1

Да станеш Необикновена Жена!

Най-щадящата терапия за миома

ВИРТУАЛНИ КОНСУЛТАЦИИ СЪС СПЕЦИАЛИСТ

Чрез езика на тялото винаги говори истината

Интервертебрални хрущяли и ишиас

Чрез натиск хрущялите между прешлените, особено в поясната област, се сплескват странично и притискат нервите, което причинява най-различни болки - например ишиас, лумбаго и т. н. Проблемът на този симптом е в претоварването. Който носи твърде голямо бреме на плещите си и не го отчи­та съзнателно, усеща натиска върху тялото си като болка в гръбнака. Болката принуждава човека да си почива повече, защото всяко движение, всяка активност са мъчителни за него. Мнозина се опит­ват да потиснат тази целесъобразна регулация чрез болкоуспокояващи медикаменти, за да могат безпре­пятствено да изпълняват всекидневните си дейнос­ти. Но те би трябвало по-скоро да използват слу­чая да се замислят на спокойствие защо се обреме­няват толкова много, че да предизвикат този голям натиск. Човек, който се товари прекалено, всъщ­ност се опитва да изглежда в очите на околните способен и велик, за да компенсира чрез дела вътрешното си чувство за посредственост.

Зад големите постижения винаги се крие неувере­ност и комплекс за малоценност. Човек, който е на­мерил себе си, вече не се стреми към успехи, той просто е. Но зад всички големи (и по-малки) дела и постижения в световната история неизменно сто­ят хора, които са подтиквани към външно величие от вътрешното си чувство за незначителност. Чрез своята дейност те искат да докажат нещо на света, въпреки че в действителност никой не изис­ква и не очаква от тях подобни доказателства - с изключение на тях самите. Те винаги искат да дока­жат нещо на себе си, въпросът обаче е какво? Кой­то дава много от себе си, би трябвало навреме да се запита защо прави това, за да не изпита по-къс­но жестоко разочарование. Който е честен към себе си, ще си отговори на този въпрос така: за да заслужи признание, за да бъде обичан и популярен. Търсенето на любов е единственият известен мо­тив за постиженията, но подобни опити винаги за­вършват незадоволително, тъй като целта никога не може да бъде постигната по този път. Защото любовта няма цел, тя не може да се заслужи. „Ще те обичам, ако ми дадеш един милион" или: „Ще те обичам, ако станеш най-добрия футболист" са аб­сурдни изисквания. Тайната на любовта се крие тъкмо в това да не се поставят условия. Затова откриваме нейния прототип в майчината любов. Обективно погледнато, едно бебе създава на своята майка единствено грижи и неудобства. Но майката не приема нещата така, понеже обича детето си. Защо? На този въпрос няма отговор. Ако имаше, това нямаше да бъде любов. Всеки човек копнее съзнателно или несъзнателно за тази безусловна чиста любов, която да е насочена единствено към него и да не зависи от външни обстоятелства или постигането на успехи.

Човек изпитва комплекс за малоценност когато смята, че такъв какъвто е, не е достоен за любов. Тогава той започва да воюва за тази любов като става все по-умен, все по-усърден, все по-богат, все по-прочут и т. н. Чрез цялата тази суета, свърза­на с външния свят, той се стреми да заслужи любов - но когато хората го заобичат, остава да го гложди съмнението дали не го тачат само заради успехите, славата, богатството му и т. н. Той сам си прегражда пътя към истинската любов. Призна­нието на успехите не задоволява копнежа, който подтиква човека към дела. Затова би било полезно той да се занимае навреме и съзнателно със своя комплекс за малоценност и с чувството си за незначителност. Който си затваря очите за тях и продължава да се товари с непосилни задачи, всъщ­ност ще се смали физически. Чрез сплескването на интервертебралните си хрущяли той ще се „слегне" и болката ще го накара да се изкриви и прегърби. Чрез езика на тялото винаги говори истината.

                                                                        МЕДИЦИНСКИ ТУРИЗЪМ

Задачата на интервертебралните хрущяли е да осигуряват подвижност и еластичност. Ако някой хрущял бъде прищипан или приклещен чрез вклинени един в друг прешлени, стойката ни става дървена и неподвижна и често заемаме странни пози. Същите взаимовръзки са налице и в душевната сфера. Кога­то един човек е „заклещен", липсва му всякаква откритост и гъвкавост, той е скован и фиксиран от своеобразното си вътрешно победение. Прищипаните хрущяли се освобождават от специалисти, кои­то лекуват чрез изправяне на гръбначния стълб. Чрез рязко и внезапно издърпване или изтегляне те освобождават прешлена от вклиненото му положение, като му дават възможност отново да намери естествен контакт.  HIFUBLOG

„Заклещените" души също се намесват по анало­гичен метод. Чрез внезапно и мощно издърпване те трябва да бъдат извадени от досегашното си положение, за да могат да получат шанса да се ориен­тират наново. От това издърпване „заклещените" се страхуват също толкова, колкото и пациентите от хватката на лечителя. И в двата случая силно­то изпращяване показва изгледите за успех.

Източник: ТD&RD Болестта като път

Прочетете още:

Фрактурите през погледа на психолога
Чудодейната перуанска мака
LifeOne - Убиецът на раковите клетки

Оксидативна терапия - 1

Човек може да оцелее седмици без храна, дни без вода, но само минути без кислород. Човешкият организъм е изграден предимно от вода, която представлява над 90 процента кислород. Всяка клетка има нужда от непрекъснато снабдяване с кислород, за да се поддържат химическите реакции, чрез които се произвежда енергия, да се преработват токсичните отпадъчни продукти и да се подхранва образуването на структурните й компоненти. Спомняте ли си за какво е дадена Нобелова награда на Ото Варбург? Дадена е за неговите изследвания относно ролята на цитохромите (малки сферични протеини)  в клетъчното дишане. Д-р Варбург бил твърдо убеден, че всички дегенеративни болести възникват в резултат от липсата на кислород в клетките. Често се цитират неговите думи, че „ракът има само една първопричина и тя е в заместването на нормалното кислородно дишане на клетките с анаеробно”.

Д-р Ото Варбург твърди, че всяко вещество, което лишава клетката от кислород е канцероген. През 1966 г. той споделя мнението, че е безполезно да се търсят други канцерогени, тъй като резултатът от действието на всеки от тях е един и същи - липсата на кислород в клетката. Постоянното търсене на нови канцерогени създава проблем, защото измества фокуса от първопричината - липсата на кислород. Затова не може да се намери подходящо лечение. Щом веднъж нивото на нужния кислород падне под 40 процента от нормалното, клетката е принудена да произвежда енергия по друг начин - чрез ферментация. Тогава тя изгубва своя регулатор на възпроизвеждане.
Казано с прости думи, окисляването е взаимодействие между кислорода и всяко вещество, с което той се свързва. Вдишването на кислород е оксидиращ процес. Не може да съществува живот, ако няма окисляване. Организмът използва окисляването като първи фронт на защита срещу бактериите, вирусите, ферментационните  гъбички и паразитите. Когато използваме принципите на окисляването с оздравителни цели, терапията се нарича оксидативна.

Повечето биохимични реакции в организма се балансират чрез механизми на редуцирано окисляване. Всеки път, когато едно вещество се редуцира (приема електрони), друго трябва да бъде оксидирано (губи електрони), за да може реакциите да останат в равновесие.

Има две прости природни вещества, чиято клинична употреба е документирана в медицинската литература още през 1920 г. Те са доказано ефективни в лекуването на някои от най-разпространените сериозни заболявания, като сърдечносъдови болести, рак и СПИН. Това са водороден пероксид (H₂0₂) и озон (0₃), използвани като терапевтичен метод, известен под името „биооксидативна терапия”. 

Първият изследовател на биооксидативната терапия д-р Чарлс X. Фар, през 1993 г. е номиниран с Нобелова награда за медицина.
Философията на биооксидативната терапия е проста. Ако кислородното снабдяване е слабо или недостатъчно, организмът не може да се освободи добре от токсините. Причини за лошо кислородно снабдяване могат да бъдат:

* липса на физически упражнения

* лошо хранене

* замърсяване на околната среда

* тютюнопушене

* неправилно дишане

Оксидативната терапия се използва, за да доставя на организма активни форми на кислород. Това става през устата, венозно или през кожата. Чрез нея токсините се изхвърлят и болестта се преодолява.

Щом веднъж попадне в организма, водородният пероксид или озонът се разпадат на различни кислородни подвидове, които се свързват с анаеробните вируси и микроби (които имат способността да живеят без въздух), както и със заболелите тъканни клетки. Те окисляват тези клетки, като оставят здравите непокътнати. Когато се насити с тези специални форми на кислород, организмът достига такова състояние на чистота, при което болестотворните микроорганизми са унищожени, а основните токсични вещества изхвърлени. Резултатът е силна имунна система и качествено подобрена имунна реакция.

(продължава…)

                                                                Тай Болинджър

                                                    Cancer – step outside the box

Прочетете още:

Протеолитични (смилащи белтъците) ензими

Ваксинирано дете = заразено дете

Рак на черния дроб и терапевтичната сила на ултразвука

Ревматизъм - нещо повече от болка и скованост!

Ревматизмът е сборно понятие за група симптоми, отнасящи се до болез­нени тъканни изменения, които се проявяват главно в ставите и мускулатурата. Той вина­ги е свързан с възпаление, което може да бъде остро или хронично. Това води до отоци на тъканите и мускулите до ставни изкривявания и втвърдявания. Способността за движение се ограничава толкова силно от болката, че може да се стигне до инвалидност. Ставните и мускулните оплаквания настъпват най-вече след периоди на покой и затихват, когато пациентът раздвижи ставата. Липсата на активност с времето довежда до мускулна атрофия и се стига до злокачествени вретенообразни новообразувания на засегнатите стави.

Заболяването започва обикновено със сутрешно схващане и болки в ставите: те са подути и понякога зачервени. Най-често ставите са засегнати симетрично и страданието преминава от по-малките периферни стави в големите. Болестта протича хронично, като схващанията поразяват ставите на пристъпи.

ВАШИЯТ ЗДРАВЕН НАВИГАТОР                                      HIFUBLOG

Заболяването преминава към все по-голямо схва­щане и води до все по-силно инвалидизиране. Въпреки това страдащите от полиартрит не се оплакват много, като по-скоро проявяват стоическо търпение и изненадващо безразличие към болките си.

Картината на заболяването при полиартрита ни приближава недвусмислено до централната тема на всички заболявания на опорно-двигателния апарат. В предисторията на почти всички ревматични па­циенти откриваме свръхактивност и подвижност. Те са тренирали състезателни и бойни спортове, работили са много по къщата и градина­та си, били са неуморни и са се жертвали с готов­ност за другите. Следователно полиартритът осъжда на скованост и схващане тъкмо активните, подвижни, гъвкави и неспокойни хора, докато накрая инвалидността ги скове в окончателен покой. Създава се впечатлението, като че ли тук прекалените движения и активност са коригирани чрез неподвижност.

На пръв поглед това би могло да ни учуди, след като винаги са ни внушавали колко необходими са движенията и промените. Взаимовръзката се изяс­нява едва тогава, когато си припомним, че физическото страдание прави човека честен. В случая с полиартрита това би означавало, че тези хора в действителност са сковани. Свръхактивността и подвижността, които почти винаги предшестват за­боляването, за съжаление, се отнасят само до тялото и компенсират действителната застиналост на съзнанието.

Психосоматиката, която вече от половин век проучва тази група па­циенти стига до извода за тяхната „умствена вдървеност”. Всички изследователи са единодушни, че „страдащия от полиартрит проявява болезнено чувство за отговорност, граничещо с перфекционизъм, както и мазохистични наклонности със силна потребност от саможертва и преувеличена отзивчивост, свързани със свръхморално поведение и тенденция към депресивни състояния”(Бройтигам). Тези черти на характера издават същинската закостенялост и твърдоглавост на тези хора и показват колко недостатъчно гъвкаво и подвижно е тяхното съзнание. Физическата им свръхактивност служи за отклоняване на вниманието от фактическата неподвижност и е техният защитен механизъм.

Очебийно честите занимания със състезателни и бойни изкуства ни отвеждат до следващия центра­лен кръг от проблеми при тези пациенти: агресивността. Ревматичноболният потиска своята агре­сивност на двигателна плоскост, т. е. блокира енер­гията си в областта на мускулатурата. Експерименталното измерване на мускулната еластичност при ревматичноболните показва недвусмислено, че дразнители от всякакъв род водят до повишено напрежение в мускулите. Ревматичноболният насилствено овла­дява агресивните си импулси, които се стремят към физическо проявление. По този начин неразтоварената енергия се събира неизползвана в ставната мускулатура, където се трансформира във възпале­ние и болка. Всяка болка, която се изживява чрез бо­лестта, първоначално е била предназначена за друг. Болката е резултат от агресивно действие. Ако дам воля на агресивността си и я насоча към други, жертвата ми ще изпита болка. Но ако потисна аг­ресивния си импулс, тогава той ще се обърне срещу мен и аз ще усетя болка (автоагресия). Който страда от болки, би трябвало винаги да се пита за кого всъщност са били замислени.

При ревматичните страдания се среща и един много типичен симптом, при който чрез възпале­ния на сухожилията на подлакътницата, ръката се свива в юмрук. Нарича се хронична епикондилопатия. Така картината на „свития юмрук" пределно ясно показ­ва скритата агресивност и потиснатото желание „да тропнеш веднъж истински с юмрук по масата". Подобна тенденция към свиване в юмрук съществува и при контрактурата на Дютойтран, когато пръстите са свити и никога повече не могат да се разтворят. Откритата длан е символ на миролюбие. Махането с ръка за поздрав е свързано с прас­тария обичай при среща човек да показва празната си разтворена ръка, за да убеди другия, че не носи оръжие и се приближава към него с мирни намере­ния. Същата символика е налице и когато подаваме някому ръка. Както откритата длан изразява миро­любиви или помирителни намерения, така и свити­ят юмрук от незапомнени времена издава враждебност и агресивност.

                                                                                       

Ревматичноболният не харесва своята агресив­ност, иначе нямаше да я потиска и блокира. Но тъй като тя съществува, поражда у него несъзнателно чувство за вина, което води до голямата му отзив­чивост и жертвоготовност. Често болестта атакува тъкмо тога­ва, когато външно стечение на обстоятелствата лишава потърпевшия от възможността да компенсира чувството си за вина чрез услужливост.

Природолечителите обясняват ревматизма с от­лагането на токсини в съединителната тъкан. Отложените токсини символизират „несдъвканите" проблеми или „несмлените" теми, които вместо да бъдат решени, са се отложили на несъзнателно рав­нище. Това е и терапевтичната изходна точка на гладуването. Чрез цялостния отказ от храна орга­низмът превключва на самозадоволяване и е прину­ден да изгаря и преработва също и „телесната боклукчийска кофа". В психичната сфера на този процес съответства осъзнаването и обработването на отхвърляните и потискани досега кръгове от теми и проблеми. Но ревматичноболният не иска да се за­нимава с проблемите си. Той е твърде неподатлив и упорит. Прекалено много се страхува да подложи на откровена преценка своя алтруизъм, своята услужливост и жертвоготовност, морални норми и отстъпчивост. Така неговият его­изъм, скованост, неспособност за адаптиране, властолюбие и агресивност остават в сенчестата об­ласт и се концентрират  в тялото като схващане и неподвижност, които са видими за всички и които, в последна сметка, слагат край на неискрената услужливост.

Източник: ТD&RD Болестта като път

Прочетете още:

Щадящата Инсулин-потенцирана терапия (IPT)

Най-щадящият метод за лечение на миома

Рак на черния дроб и терапевтичната сила на ултразвука

Tι αποκαλύπτει η πατούσα σας;

Τι είναι ο ψηφιακός πελματογράφος;

Ο ψηφιακός πελματογράφος είναι ένα σύγχρονο σύστημα απεικόνισης της ανατομικής μορφολογίας του πέλματος  με την κατανομή των πιέσεων κατά τη στάση και τη βάδιση.
Αποτελείται από την συσκευή μέτρησης των πελματιαίων πιέσεων, η οποία συνήθως είναι ένας τάπητας με χιλιάδες αισθητήρες κατανομής πιέσεων. Ακόμα, από τον υπολογιστή για την αποθήκευση των δεδομένων, την οθόνη για την παρουσίαση των αναλύσεων και το πρόγραμμα ή λογισμικό που ακολουθεί τον πελματογράφο το οποίο χρήζει ιδιαίτερης σημασίας από την στιγμή που με αυτό έρχεται σε οπτική επαφή ο εξεταστής, αλλά και ο εξεταζόμενος. Με τον πελματογράφο υπάρχει η δυνατότητα πραγματοποίησης στατικής και δυναμικής μέτρησης 

Στη Στατική εξέταση

Επεξεργάζεται την κατανομή και την προβολή του κέντρου βάρους  του σώματος σε κάθε σκέλος χωριστά και την καταγραφή της μέσης και μέγιστης μηχανικής πίεσης στα κάτω άκρα.
Καταγράφεται η επιφάνεια στήριξης σε κάθε σκέλος και το ποσοστό της κατανομής του βάρους του σώματος στο μετωπιαίο και οβελιαίο επίπεδο.
Αναλύει την ισορροπία του ασθενούς κατά την όρθια στάση είτε σε διποδική είτε σε μονοποδική στήριξη ελέγχοντας τις οπτικές και αιθουσαίες επιδράσεις.

Στη Δυναμική εξέταση

Αναλύει τις διάφορες φάσεις του βηματισμού το γράφημα της φόρτισης, τη μέγιστη πίεση, υπολογίζει την πίεση σε N/cm2 που ασκείται κατά την διάρκεια της βάδισης σε κάθε τετραγωνικό εκατοστό των πελμάτων, το χρόνο επαφής και τον χρόνο παραμονής των πελματιαίων πιέσεων του σωματικού βάρους. Πραγματοποιείται κινηματογραφική (video) ανάλυση του βηματισμού, κατηγοριοποίηση του βηματισμού σε φάσεις.

Ενδείξεις - Χρήση πελματογράφου         JessiHealthConsulting

Είναι σημαντικό να τονιστεί πως τα δεδομένα που λαμβάνονται από την μέτρηση των πελματιαίων πιέσεων, μπορούν να χρησιμοποιηθούν για την εκτίμηση, καθώς και για την θεραπεία, με τη κατασκευή ειδικών πελμάτων, σε ασθενείς με μεγάλη ποικιλία διαταραχών του ποδιού που συνδέονται με νευρολογικές ή και μυοσκελετικές παθήσεις, οι οποίες προσβάλλουν παιδιά και ενήλικες.   

Στο πεδίο των αθλητικών κακώσεων μπορούν να εντοπιστούν εμβιομηχανικές διαταραχές και να ταυτοποιηθούν ανισοσκελίες,  σύνδρομα κόπωσης, τενοντίτιδες, μεταταρσαλγία, πελματιαίες απονευρωσίτιδες κ.ά.

Στο παιδιατρικό πεδίο ταυτοποιούνται πολλές διαταραχές της βάδισης με έσω-έξω στροφή του ισχίου, βλαισοπλατυποδία, πρηνισμός-υπτιασμός του ποδός, ραιβοποδία, ιπποποδία, νευρολογικές παθήσεις.

Στις μεταβολικές παθήσεις, όπως ο σαχαρώδης διαβήτης με τις επιπλοκές που επιφέρει στον άκρο πόδα συνεπεία της περιφερικής αγγειοπάθειας και νευροπάθειας, η καταγραφή των πελματιαίων πιέσεων θεωρείται υψίστης σημασίας για τον περιορισμό των εξελκώσεων και κατ’ επέκταση των ακρωτηριασμών.

                                    Ευθύμιος Κουλούλας, MD PhD, Φυσίατρος

ΠΗΓΗ

Διαβάστε επίσης:

Θεραπεία με κρουστικό υπέρηχο (ESWT)

Καρκίνος του μαστού και οι νέες ελπίδες

ULTRAZONIX – ΘΕΡΑΠΕΙΑ ΔΙΣΚΟΠΑΘΕΙΑΣ ΜΕ ΥΠΕΡΗΧΟΥΣ

Да свалим напрежението от очите си - 4

(...продължение)

Бюро, монитор и позициониране на стола

Организация на бюрото: дръжте всичко важно за работата си на половин ръка разстояние, а останалото на една. Ако се нуждаете от нещо, разположено дори на един пръст по-далеч, станете и го вземете. Така ще си спестите разтягания от бързане, накланяне и тътрене със стола.

Монитор: правилната позиция торс-монитор е последният да е разположен срещу тялото ви. Височината на основата на дисплея следва да е над китките. Горният ръб на монитора трябва да е под нивото на очите ви, когато вратът е в естествената си позиция. Разстоянието между очите и четящата повърхност следва да е между 50 см и 100 см. Наклонът изберете така, че екранът да не отразява странична светлина в очите ви. Ако разстоянието затруднява разчитането на текст, увеличете шрифтовете на системите си от настройките им.

Два, три и повече дисплея: това не е проблем. Просто поставете най-широкия монитор пред себе си, а останалите позиционирайте с тъп ъгъл на не по-малко от 160° спрямо четящата повърхност на основния в посока към очите ви. Основната си работа извършвайте на централния дисплей.

Осветление

Проблемите с осветеността пред компютъра са основно три типа: сила на светлината, постоянна осветеност и посока на светлината.

Посоката: Светлината в помещението не бива да се отразява в монитора, тъй като "замърсява" изображението и натоварва очите. Силно блестене зад монитора пък затруднява фокусирането на погледа и постепенно уврежда очите. Изброеното дотук автоматично изключва монитор на фона на прозореца или с гръб към прозореца. Специалистите по ергономия препоръчват използването на разсеяно осветление от няколко източника, без пряко излъчване към очите или монитора. Използването на вертикална светлина приблизително над монитора в комбинация със слаба зад компютъра и средно силна вляво или вдясно на нивото на дисплея се счита за идеална.

Степен на осветеност: Светлината в работното помещение следва да е не по-слаба от тази на слънчев следобед. Звучи амбициозно, но уверявам ви, е постижимо, стига да се използва добре преценена по мощност комбинация от лампи. Важно е да запомните, че най-силният източник на светлина трябва да е над вас или леко зад вас под такъв ъгъл, че да не се отразява в очите, било то чрез монитора или в ослепително белите стени наоколо.

Осветеност и източници: Смесването на светлини е враг на зрението ви. Слънчевата светлина има излъчване на видима радиация в пълен спектър, но повечето обикновени осветителни тела разчитат на бяла - луминесцентна, синя - светодиоди или жълта – при нажежаемата жичка. Смесването на жълта, синя и бяла светлина със слънчева обаче, води до полярно насищане на цветовия фон на изображенията. Това се превръща в проблем, когато очите ви се стараят да различат конкретни цветове на монитора. Ако около компютъра ви е слънчево в първата част на деня, проблемът ще дойде със светването на лампите. В случай че се налага да работите до късно, по-добре пуснете цялото осветление и дръпнете щорите. Постоянното осветление дори с ограничен спектър в бяла, жълта или синя светлина е по-важно за очите от преливаща дъга, пък била тя и отчасти слънчева. За онези, които работят в тъмни офиси, също има решение. Става дума за поставяне на лампи с пълен спектър на осветеност. Технологията имитира успешно слънчевата светлина само когато не се смесва с жълта, бяла или синя.

Прочетете още:
Щадящата Инсулин-потенцирана терапия (IPT)
Отвореният код на Джей Браднър
Да станеш Необикновена Жена!

Да се обичаме с отворени очи!

Да направим с възможния живот...
възможно най-доброто!

Връзката с любим човек помага да израснем като личности, да станем по-добри хора, да се опознаем по-добре.

Връзката ни прави завършени хора.

Затова си струва да съществува.

Струва си... УСИЛИЕТО (тоест, струва си да се стараем и да работим върху нея).

Струва си страданието, което поражда.

Струва си болката, с която трябва да се сблъскаме.

И всичко това е ценно защото, когато преминаваме през него, вече не сме същите: израснали сме, станали сме по-съзнателни, чувстваме се по-пълноценни.

Двойката не ни спасява от нищо: не би трябвало да ни спасява от каквото и да е.

Много хора търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението им, от липсата на смисъл в живота им.

Очакват двойката да запълни празнотата у тях.

Каква ужасна грешка!

Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.

А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов... Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.

Идеята е да намеря разрешение за собствения си живот, без да очаквам някой да го направи вместо мен.

Идеята е също така да не се опитвам да разреша живота на другия, а да намеря човек, с когото да осъществим общ проект, за да сме щастливи, да израснем, да се забавляваме, но не и за да разреши проблемите в живота ми.

Да мислим, че любовта ще ни спаси, че ще разреши всичките ни проблеми и ще ни донесе вечно щастие или сигурност, само ни държи в плен на фантазии и илюзии и отслабва истинската сила на любовта: силата да се променяме.

Нищо не ни носи по-голямо просветление от това да бъдем с друг, приемайки нещата от тази гледна точка. Нищо не е по-необикновено от това да чувстваме собствената си промяна редом до любимия човек.

Вместо да търсим убежище в една връзка, бихме могли да позволим на силата й да събуди онези наши страни, които са изпаднали в летаргия и ни карат да избягваме открития и пряк контакт с живота: да подсили способността ни да се развиваме, като ясно ни показва в кое отношение трябва да израснем.

За да се разгърнат положително отношенията ни, необходимо е да ги погледнем под друг ъгъл: като поредица от възможности да обогатим съзнанието си, да открием една по-дълбока истина и да бъдем хора в най-пълния смисъл на думата.

Чак когато се превърнем в пълноценно същество, което няма нужда от други, за да оцелее, може би ще открием друго пълноценно същество, с което ще споделим онова, което има всеки от нас поотделно.

Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро - срещите.

Аз с теб.

Ти с мен.
Аз със себе си.                           JessiHealthConsulting

Ти със себе си.

Ние със света.

                                                                Хорхе Букай & Силвия Салинас

Прочетете още:

Да станеш Необикновена Жена!

Как да откажеш на едно хлапе с такъв ентусиазъм?

Играта и смехът като терапия