Оксидативна терапия - 1

Човек може да оцелее седмици без храна, дни без вода, но само минути без кислород. Човешкият организъм е изграден предимно от вода, която представлява над 90 процента кислород. Всяка клетка има нужда от непрекъснато снабдяване с кислород, за да се поддържат химическите реакции, чрез които се произвежда енергия, да се преработват токсичните отпадъчни продукти и да се подхранва образуването на структурните й компоненти. Спомняте ли си за какво е дадена Нобелова награда на Ото Варбург? Дадена е за неговите изследвания относно ролята на цитохромите (малки сферични протеини)  в клетъчното дишане. Д-р Варбург бил твърдо убеден, че всички дегенеративни болести възникват в резултат от липсата на кислород в клетките. Често се цитират неговите думи, че „ракът има само една първопричина и тя е в заместването на нормалното кислородно дишане на клетките с анаеробно”.

Д-р Ото Варбург твърди, че всяко вещество, което лишава клетката от кислород е канцероген. През 1966 г. той споделя мнението, че е безполезно да се търсят други канцерогени, тъй като резултатът от действието на всеки от тях е един и същи - липсата на кислород в клетката. Постоянното търсене на нови канцерогени създава проблем, защото измества фокуса от първопричината - липсата на кислород. Затова не може да се намери подходящо лечение. Щом веднъж нивото на нужния кислород падне под 40 процента от нормалното, клетката е принудена да произвежда енергия по друг начин - чрез ферментация. Тогава тя изгубва своя регулатор на възпроизвеждане.
Казано с прости думи, окисляването е взаимодействие между кислорода и всяко вещество, с което той се свързва. Вдишването на кислород е оксидиращ процес. Не може да съществува живот, ако няма окисляване. Организмът използва окисляването като първи фронт на защита срещу бактериите, вирусите, ферментационните  гъбички и паразитите. Когато използваме принципите на окисляването с оздравителни цели, терапията се нарича оксидативна.

Повечето биохимични реакции в организма се балансират чрез механизми на редуцирано окисляване. Всеки път, когато едно вещество се редуцира (приема електрони), друго трябва да бъде оксидирано (губи електрони), за да може реакциите да останат в равновесие.

Има две прости природни вещества, чиято клинична употреба е документирана в медицинската литература още през 1920 г. Те са доказано ефективни в лекуването на някои от най-разпространените сериозни заболявания, като сърдечносъдови болести, рак и СПИН. Това са водороден пероксид (H₂0₂) и озон (0₃), използвани като терапевтичен метод, известен под името „биооксидативна терапия”. 

Първият изследовател на биооксидативната терапия д-р Чарлс X. Фар, през 1993 г. е номиниран с Нобелова награда за медицина.
Философията на биооксидативната терапия е проста. Ако кислородното снабдяване е слабо или недостатъчно, организмът не може да се освободи добре от токсините. Причини за лошо кислородно снабдяване могат да бъдат:

* липса на физически упражнения

* лошо хранене

* замърсяване на околната среда

* тютюнопушене

* неправилно дишане

Оксидативната терапия се използва, за да доставя на организма активни форми на кислород. Това става през устата, венозно или през кожата. Чрез нея токсините се изхвърлят и болестта се преодолява.

Щом веднъж попадне в организма, водородният пероксид или озонът се разпадат на различни кислородни подвидове, които се свързват с анаеробните вируси и микроби (които имат способността да живеят без въздух), както и със заболелите тъканни клетки. Те окисляват тези клетки, като оставят здравите непокътнати. Когато се насити с тези специални форми на кислород, организмът достига такова състояние на чистота, при което болестотворните микроорганизми са унищожени, а основните токсични вещества изхвърлени. Резултатът е силна имунна система и качествено подобрена имунна реакция.

(продължава…)

                                                                Тай Болинджър

                                                    Cancer – step outside the box

Прочетете още:

Протеолитични (смилащи белтъците) ензими

Ваксинирано дете = заразено дете

Рак на черния дроб и терапевтичната сила на ултразвука