неделя, 21 февруари 2016 г.

Чрез езика на тялото винаги говори истината


Интервертебрални хрущяли и ишиас

Чрез натиск хрущялите между прешлените, особено в поясната област, се сплескват странично и притискат нервите, което причинява най-различни болки - например ишиас, лумбаго и т. н. Проблемът на този симптом е в претоварването. Който носи твърде голямо бреме на плещите си и не го отчи­та съзнателно, усеща натиска върху тялото си като болка в гръбнака. Болката принуждава човека да си почива повече, защото всяко движение, всяка активност са мъчителни за него. Мнозина се опит­ват да потиснат тази целесъобразна регулация чрез болкоуспокояващи медикаменти, за да могат безпре­пятствено да изпълняват всекидневните си дейнос­ти. Но те би трябвало по-скоро да използват слу­чая да се замислят на спокойствие защо се обреме­няват толкова много, че да предизвикат този голям натиск. Човек, който се товари прекалено, всъщ­ност се опитва да изглежда в очите на околните способен и велик, за да компенсира чрез дела вътрешното си чувство за посредственост.

Зад големите постижения винаги се крие неувере­ност и комплекс за малоценност. Човек, който е на­мерил себе си, вече не се стреми към успехи, той просто е. Но зад всички големи (и по-малки) дела и постижения в световната история неизменно сто­ят хора, които са подтиквани към външно величие от вътрешното си чувство за незначителност. Чрез своята дейност те искат да докажат нещо на света, въпреки че в действителност никой не изис­ква и не очаква от тях подобни доказателства - с изключение на тях самите. Те винаги искат да дока­жат нещо на себе си, въпросът обаче е какво? Кой­то дава много от себе си, би трябвало навреме да се запита защо прави това, за да не изпита по-къс­но жестоко разочарование. Който е честен към себе си, ще си отговори на този въпрос така: за да заслужи признание, за да бъде обичан и популярен. Търсенето на любов е единственият известен мо­тив за постиженията, но подобни опити винаги за­вършват незадоволително, тъй като целта никога не може да бъде постигната по този път. Защото любовта няма цел, тя не може да се заслужи. „Ще те обичам, ако ми дадеш един милион" или: „Ще те обичам, ако станеш най-добрия футболист" са аб­сурдни изисквания. Тайната на любовта се крие тъкмо в това да не се поставят условия. Затова откриваме нейния прототип в майчината любов. Обективно погледнато, едно бебе създава на своята майка единствено грижи и неудобства. Но майката не приема нещата така, понеже обича детето си. Защо? На този въпрос няма отговор. Ако имаше, това нямаше да бъде любов. Всеки човек копнее съзнателно или несъзнателно за тази безусловна чиста любов, която да е насочена единствено към него и да не зависи от външни обстоятелства или постигането на успехи.

Човек изпитва комплекс за малоценност когато смята, че такъв какъвто е, не е достоен за любов. Тогава той започва да воюва за тази любов като става все по-умен, все по-усърден, все по-богат, все по-прочут и т. н. Чрез цялата тази суета, свърза­на с външния свят, той се стреми да заслужи любов - но когато хората го заобичат, остава да го гложди съмнението дали не го тачат само заради успехите, славата, богатството му и т. н. Той сам си прегражда пътя към истинската любов. Призна­нието на успехите не задоволява копнежа, който подтиква човека към дела. Затова би било полезно той да се занимае навреме и съзнателно със своя комплекс за малоценност и с чувството си за незначителност. Който си затваря очите за тях и продължава да се товари с непосилни задачи, всъщ­ност ще се смали физически. Чрез сплескването на интервертебралните си хрущяли той ще се „слегне" и болката ще го накара да се изкриви и прегърби. Чрез езика на тялото винаги говори истината.
                                                                        МЕДИЦИНСКИ ТУРИЗЪМ
Задачата на интервертебралните хрущяли е да осигуряват подвижност и еластичност. Ако някой хрущял бъде прищипан или приклещен чрез вклинени един в друг прешлени, стойката ни става дървена и неподвижна и често заемаме странни пози. Същите взаимовръзки са налице и в душевната сфера. Кога­то един човек е „заклещен", липсва му всякаква откритост и гъвкавост, той е скован и фиксиран от своеобразното си вътрешно победение. Прищипаните хрущяли се освобождават от специалисти, кои­то лекуват чрез изправяне на гръбначния стълб. Чрез рязко и внезапно издърпване или изтегляне те освобождават прешлена от вклиненото му положение, като му дават възможност отново да намери естествен контакт.  HIFUBLOG

„Заклещените" души също се намесват по анало­гичен метод. Чрез внезапно и мощно издърпване те трябва да бъдат извадени от досегашното си положение, за да могат да получат шанса да се ориен­тират наново. От това издърпване „заклещените" се страхуват също толкова, колкото и пациентите от хватката на лечителя. И в двата случая силно­то изпращяване показва изгледите за успех.

Източник: ТD&RD Болестта като път

Прочетете още:

Няма коментари:

Публикуване на коментар