Ревматизъм - нещо повече от болка и скованост!

Ревматизмът е сборно понятие за група симптоми, отнасящи се до болез­нени тъканни изменения, които се проявяват главно в ставите и мускулатурата. Той вина­ги е свързан с възпаление, което може да бъде остро или хронично. Това води до отоци на тъканите и мускулите до ставни изкривявания и втвърдявания. Способността за движение се ограничава толкова силно от болката, че може да се стигне до инвалидност. Ставните и мускулните оплаквания настъпват най-вече след периоди на покой и затихват, когато пациентът раздвижи ставата. Липсата на активност с времето довежда до мускулна атрофия и се стига до злокачествени вретенообразни новообразувания на засегнатите стави.

Заболяването започва обикновено със сутрешно схващане и болки в ставите: те са подути и понякога зачервени. Най-често ставите са засегнати симетрично и страданието преминава от по-малките периферни стави в големите. Болестта протича хронично, като схващанията поразяват ставите на пристъпи.

ВАШИЯТ ЗДРАВЕН НАВИГАТОР                                      HIFUBLOG

Заболяването преминава към все по-голямо схва­щане и води до все по-силно инвалидизиране. Въпреки това страдащите от полиартрит не се оплакват много, като по-скоро проявяват стоическо търпение и изненадващо безразличие към болките си.

Картината на заболяването при полиартрита ни приближава недвусмислено до централната тема на всички заболявания на опорно-двигателния апарат. В предисторията на почти всички ревматични па­циенти откриваме свръхактивност и подвижност. Те са тренирали състезателни и бойни спортове, работили са много по къщата и градина­та си, били са неуморни и са се жертвали с готов­ност за другите. Следователно полиартритът осъжда на скованост и схващане тъкмо активните, подвижни, гъвкави и неспокойни хора, докато накрая инвалидността ги скове в окончателен покой. Създава се впечатлението, като че ли тук прекалените движения и активност са коригирани чрез неподвижност.

На пръв поглед това би могло да ни учуди, след като винаги са ни внушавали колко необходими са движенията и промените. Взаимовръзката се изяс­нява едва тогава, когато си припомним, че физическото страдание прави човека честен. В случая с полиартрита това би означавало, че тези хора в действителност са сковани. Свръхактивността и подвижността, които почти винаги предшестват за­боляването, за съжаление, се отнасят само до тялото и компенсират действителната застиналост на съзнанието.

Психосоматиката, която вече от половин век проучва тази група па­циенти стига до извода за тяхната „умствена вдървеност”. Всички изследователи са единодушни, че „страдащия от полиартрит проявява болезнено чувство за отговорност, граничещо с перфекционизъм, както и мазохистични наклонности със силна потребност от саможертва и преувеличена отзивчивост, свързани със свръхморално поведение и тенденция към депресивни състояния”(Бройтигам). Тези черти на характера издават същинската закостенялост и твърдоглавост на тези хора и показват колко недостатъчно гъвкаво и подвижно е тяхното съзнание. Физическата им свръхактивност служи за отклоняване на вниманието от фактическата неподвижност и е техният защитен механизъм.

Очебийно честите занимания със състезателни и бойни изкуства ни отвеждат до следващия центра­лен кръг от проблеми при тези пациенти: агресивността. Ревматичноболният потиска своята агре­сивност на двигателна плоскост, т. е. блокира енер­гията си в областта на мускулатурата. Експерименталното измерване на мускулната еластичност при ревматичноболните показва недвусмислено, че дразнители от всякакъв род водят до повишено напрежение в мускулите. Ревматичноболният насилствено овла­дява агресивните си импулси, които се стремят към физическо проявление. По този начин неразтоварената енергия се събира неизползвана в ставната мускулатура, където се трансформира във възпале­ние и болка. Всяка болка, която се изживява чрез бо­лестта, първоначално е била предназначена за друг. Болката е резултат от агресивно действие. Ако дам воля на агресивността си и я насоча към други, жертвата ми ще изпита болка. Но ако потисна аг­ресивния си импулс, тогава той ще се обърне срещу мен и аз ще усетя болка (автоагресия). Който страда от болки, би трябвало винаги да се пита за кого всъщност са били замислени.

При ревматичните страдания се среща и един много типичен симптом, при който чрез възпале­ния на сухожилията на подлакътницата, ръката се свива в юмрук. Нарича се хронична епикондилопатия. Така картината на „свития юмрук" пределно ясно показ­ва скритата агресивност и потиснатото желание „да тропнеш веднъж истински с юмрук по масата". Подобна тенденция към свиване в юмрук съществува и при контрактурата на Дютойтран, когато пръстите са свити и никога повече не могат да се разтворят. Откритата длан е символ на миролюбие. Махането с ръка за поздрав е свързано с прас­тария обичай при среща човек да показва празната си разтворена ръка, за да убеди другия, че не носи оръжие и се приближава към него с мирни намере­ния. Същата символика е налице и когато подаваме някому ръка. Както откритата длан изразява миро­любиви или помирителни намерения, така и свити­ят юмрук от незапомнени времена издава враждебност и агресивност.

                                                                                       

Ревматичноболният не харесва своята агресив­ност, иначе нямаше да я потиска и блокира. Но тъй като тя съществува, поражда у него несъзнателно чувство за вина, което води до голямата му отзив­чивост и жертвоготовност. Често болестта атакува тъкмо тога­ва, когато външно стечение на обстоятелствата лишава потърпевшия от възможността да компенсира чувството си за вина чрез услужливост.

Природолечителите обясняват ревматизма с от­лагането на токсини в съединителната тъкан. Отложените токсини символизират „несдъвканите" проблеми или „несмлените" теми, които вместо да бъдат решени, са се отложили на несъзнателно рав­нище. Това е и терапевтичната изходна точка на гладуването. Чрез цялостния отказ от храна орга­низмът превключва на самозадоволяване и е прину­ден да изгаря и преработва също и „телесната боклукчийска кофа". В психичната сфера на този процес съответства осъзнаването и обработването на отхвърляните и потискани досега кръгове от теми и проблеми. Но ревматичноболният не иска да се за­нимава с проблемите си. Той е твърде неподатлив и упорит. Прекалено много се страхува да подложи на откровена преценка своя алтруизъм, своята услужливост и жертвоготовност, морални норми и отстъпчивост. Така неговият его­изъм, скованост, неспособност за адаптиране, властолюбие и агресивност остават в сенчестата об­ласт и се концентрират  в тялото като схващане и неподвижност, които са видими за всички и които, в последна сметка, слагат край на неискрената услужливост.

Източник: ТD&RD Болестта като път

Прочетете още:

Щадящата Инсулин-потенцирана терапия (IPT)

Най-щадящият метод за лечение на миома

Рак на черния дроб и терапевтичната сила на ултразвука