Счупването
ясно показва, че е бил пренебрегнат необходимият край на едно развитие и
тялото е трябвало да демонстрира разчупването на старото, за да спомогне за
пробиването на новото. Счупването пресича досегашния път, който обикновено се
е характеризирал с прекалено голяма активност и движение. Човек се е пресилил и
претоварил. Така и при счупването движението и натоварването са се трупали,
докато слабото място е подало.
В тялото
костта олицетворява принципа на твърдостта, на придаващите опора норми, но също
и на закостенялостта. Надделее ли в костта принципът на неподвижността, тя
става чуплива и именно заради това не може повече да изпълнява функциите си.
Същото е и с нормите - наистина те трябва да дават опора, но престават да вършат това, ако закостенеят прекалено.
Счупването
на костта показва на физическо ниво, че едно твърде силно закостеняване на
нормата е останало незабелязано от психическата система. Така човек става
вдървен, неподвижен, лишава се от гъвкавост. Както съществува тенденция с
напредването на възрастта човек да се вкопчва все по-здраво в принципите си и
да загубва психическата си приспособимост, аналогично и костите му се
втвърдяват, така че опасността от счупване нараства.
Противоположният
полюс олицетворява малкото дете със своите еластични кости, които е почти
изключено да се счупят. Малкото дете все още не си е изградило критерии и
норми, които да закостенеят. Но когато възрастният човек загуби гъвкавостта си
в живота, счупването на гръбначен прешлен коригира тази едностранчивост -
пречупва му се гръбнакът.
Научете се
да се пречупвате, ако не искате да се счупите!
Източник:
Торвалд Детлефсен,
Д-р Рюдигер Далке
Болестта като път
Прочетете още:
Няма коментари:
Публикуване на коментар