Здравето е в главите ни - 1

      

     Трите стереотипа, които е време да променим

Трябва да се борим за здравето си. В нашето общество… както сред болните, така и сред лекарите, е разпространена нагласата, че човек трябва постоянно да се бори за здравето си. На практика никой не може да приеме тялото си такова, каквото е, особено когато ни преследват болести. Всеки човек, който е леко или сериозно болен, се бори активно за здравето си. С кого се бори? Отговорът е очевиден. Врагът, противникът е един - собственото тяло.

Ако това твърдение предизвиква у вас възражения, да разгледаме този въпрос от малко по-различен ъгъл. Да видим с какво разполагаме. Това сме Ние - нашият ум, воля, опит, съзнание, емоции (всичко заедно -това е нашата душа), но всичко това е безплътно. А има и плът - тоест физическото тяло, в което се на­мираме Ние. Тялото трябва да НИ помага да живеем комфортно, да удовлетворява всичките ни потреб­ности от придвижване, получаване на удоволствие от яденето, пиенето, секса и т.н. То, като верен и безотказен слуга, трябва да изпълнява всички потребности на душата и не трябва да има свои желания, нужди, изисквания. То не трябва да ни пречи да живеем така, както ни се иска. А как ни се иска да живеем, е ясно: да ядем, да пием, да скапваме организма си от работа, секс или екстремни развлечения, без да правим нищо, за да го поддържаме и възстановяваме.

Но понякога тялото отказва да изпълнява тези свои нелеки функции, то се разболява. А ние знаем как би следвало да се държи то! Не ни интересува какво иска да ни подскаже тялото с неговото заболяване, какъв урок ни дава. То трябва да бъде здраво и ние трябва да го нап­равим такова! Това може да изисква усилия, но ние ви­наги сме готови за битка! Напред, в атака за здравето!

В резултат на това животът на много хора предс­тавлява низ от постоянни бойни действия. Врагът -това е болестта, и той трябва да бъде унищожен! В нашия свят е създадена цяла индустрия за осигурява­нето на тези бойни действия. Болниците са полесраженията, аптеките са складовете с боеприпасите. Раз­болявате се - пристига лекарят и ви снабдява с боеп­рипаси или ви дава рецепта за тяхното закупуване от склада (аптеката). Големи институти постоянно изс­ледват врага и измислят нови методи и средства за борба с него. От екраните на телевизорите постоянно ни плашат: „Вашите боеприпаси са остарели! Врагът се е променил, миналата година беше вирус А, а тази година е вирус Б! Предишните патрони не важат, веднага си купете нови!" И ние отиваме в аптеката и ги купуваме, създаваме в дома си малък оръжеен арсенал, осигурявайки работа за множеството участници в та­зи безшумна битка.

Ясно е, че в тази битка няма място за никакво сми­рение. Страховете, тревогите, опасенията и другите неприятни емоции са постоянни спътници на невиди­мата битка. Може ли да се направи нещо в тази ситуа­ция, можем ли да се откажем от борбата със самите себе си и с тялото си? Можем ли да се научим да живе­ем по-съзнателно, разумно, в хармония с душата и тя­лото си?

Разбира се, че можем. За тази цел трябва да осъзна­ем, към кой стереотип на отношение към здравето се придържаме и да направим така, че да се отнасяме към този дар от природата по-разумно. Но масовите погрешни убеждения не свършват до тук.

Изразходваме безплатния ресурс. Следващото погрешно убеждение е дори трудно за формулиране, макар че същността му е проста и ясна за повечето хора. Здравето е безплатен ресурс, който ни се дава по рождение. А щом е безплатен, можем да го изразходваме, без да умуваме много. Свикнали сме да ценим само това, за което ни се налага да плащаме скъпо и не ценим това, което струва евтино. А здравето не струва нищо, докато не се разболеем и не започнем да плащаме за лечение. Затова на млади години го пилеем, без да се замисляме за последствията. Недоспиванията, напиванията, нездравословното хранене, липсата на отдих и други издевателства над организма, са резултат от вътрешното убеждение, че „е важно всичко, освен здравето, то може да бъде пожертвано в името на по-важни неща”. Не се ли ръководите от тази идея понякога, когато дояждате вкисналата супа или остатъците от рождения си ден, който сте отпразнували преди няколко дни? Жал ви е да хвърлите продуктите, те струват пари, а здравето сякаш нищо не струва…

Затова тази масова вътрешна нагласа може да се формулира по следния начин: Здравето е това, за което трябва да си спомняме и да се грижим на последно място. Хората си спомнят за здравето, когато са на път да го загубят и трябва да платят за него с пари и време. Т.е. когато то придобива ценност, изразена в напълно реални пари.

Може да се каже, че в ценностната система на повечето хора здравето заема пето или дори десето място. На предните позиции са работата, децата, семейството, взаимоотношенията, любовта, творчеството, себе доказването, парите и много други неща. А здравето е някъде накрая. Каквото цените – това получавате. Каквото не цените – няма да го постигнете. Докато не промените отношението си към здравето, няма смисъл да се надявате на такова.

През първата половина от живота си човек е готов да даде здравето си в името на парите, а през втората половина от живота си той е готов да даде всичките си пари в името на здравето.

                                                    Народна мъдрост

Здравето е в аптеката. Следващото масово разпространено убеждение може да се представи горе-долу така: Здравето не зависи от мен. Здравето е в болницата, в аптеката, при лекаря, при лечителя. Аз съм само обект, който лекарят е длъжен да излекува.

Трябва да кажа, че това убеждение активно се поддържа от лекарите, които възприемат хората само като обекти на лечебното въздействие. А какво има този обект в главата си, как си е навлякъл болестта и каква изгода извлича той от нея – кой го интересува това? Лекарите са усвоили този подход още като студенти и никой не смята да променя отношението си към болните. Макар че от друга страна, за да съм честен, в главата на повечето обекти, дори при най-щателно търсене, трудно може да се намери нещо, което би способствало за справяне с болестта. В резултат на реализацията на това убеждение се развива мащабен бизнес на медицински услуги и лекарства, с оборот в размер на милиарди долари и никой от участниците в него не желае хората да бъдат здрави, а още повече да живеят без лекари и лекарства.

Затова, както се казваше в известния руски филм Дванадесетте стола, „Спасението на давещите се (в нашия случай на болните) е дело на самите давещи се.”

Можем ли да започнем да живеем по-съзнателно и разумно? Разбира се, че можем. За целта трябва просто да разберем какви идеи или нагласи относно здравето лежат в основата на нашите постъпки, от където сме ги усвоили и правят ли те живота ни по-щастлив и успешен. Ако не, защо сме се заразили с тях? И именно, тези вътрешни нагласи, които ни пречат да живеем свободно и щастливо, трябва да заменим с други по-позитивни. И тогава от робот ще се превърнете в разумен човек…

                                                                (продължава…)

                                                      Александър Свияш