Една
от най-големите надежди на онази част от
човечеството,
която носи очила, винаги е била да се избави от „оптическите патерици”.
От
много време медиците търсят начини за бързо и леко лечение на такива нарушения на
зрението като късогледство, далекогледство, астигматизъм, кривогледство и т.н.
Независимо
от всички опити да бъдат намерени ефективни методи за възстановяване на
изгубеното зрение, резултатите са незадоволителни. Както и преди, основното
„лечение” си остава изписването на очила. Не е случайно, че думата лечение е в
кавички – не е тайна, че нито едни очила не дават на човека надежда за
възстановяване на зрението. Те само коригират, но не лекуват недостатъците на
зрението.
В
тази ситуация появата на бял свят на книгата на Уилям Бейтс „Лечение на лошото
зрение без помощта на очила” през 1920 г. взривява обществеността. Тази книга е
резултат от неговата тридесетгодишна дейност. Независимо че офталмологията е
наука с продължителна история, Бейтс успява да установи много нови факти. Нещо
повече, въз основа на своите изследвания, той задава въпроси, на които
ортодоксалната медицина няма отговори:
Защо,
ако прекаленото количество работа на близко разстояние трябва да води до развиване
на късогледство, то сред хората чиято професия е далеч от голям обем зрителна
работа
наблизо (например сред хора, занимаващи се със селски труд), късогледството се
среща доста често?
Защо
ако късогледството се предизвиква от наследствени фактори, то много често се среща
при хора, чиито родители имат идеално зрение?
Нерядко се срещат семейства, където родителите
страдат от далекогледство, а при децата има различни нарушения – при едното
кривогледство, при второто – астигматизъм, при третото – късогледство и т.н.
Защо?
Как
се обяснява фактът, че очите на един човек могат да имат диаметрално
противоположни нарушения на зрението – едното око е с късогледство, а другото –
с далекогледство?
И така Бейтс стига до извода, че:
1.
Основната причина за влошаването на зрението е психическото напрежение. На всеки
вид очно заболяване съответства негов собствен вид напрежение, което е причина
за заболяването. Това се отнася не само към общоприетите аномалии на рефракцията
като късогледство, далекогледство, астигматизъм и пр., но и за другите видове
нарушения на зрението, които традиционната медицина не отнася към аномалиите на
рефракцията (като старческото зрение, кривогледство и пр.)
Бейтс
установява, че причина за влошаване на зрението е усилието на човек да види нещо,
независимо от това на какво разстояние се намира обектът. От последното зависи
само
вида на предизвикваната от това усилие аномалия. Според него късогледството се предизвиква не
от работа на близко разстояние, а от опитите да бъдат разгледани отдалечени
обекти. Далекогледството е свързано с прекаленото напрежение на очите при
гледане наблизо. В същото време окото с нормално зрение никога не се старае да
види.
„Ако поради някакви причини (слабо осветление
или
отдалеченост
на обекта например) окото не може да види някаква отдалечена точка, то се
премества на друга. То никога не се опитва да види дадена точка чрез взиране в
нея, както постоянно прави окото с лошо зрение. Всеки път, когато окото се
старае да види, то веднага губи нормалното зрение. Човек може да гледа
звездите, притежавайки нормално зрение, но ако се постарае да ги преброи в
някое съзвездие, той по всяка вероятност ще стане миопик, защото такъв опит обикновено
води до усилие на очите да видят.”
По
този начин, според Бейтс, причината за влошаването на зрението е психическото напрежение,
вследствие прекалените усилия на очите да видят някакъв обект. Това напрегнато
състояние води до равномерно (в случаите на късогледство, далекогледство, старческо
зрение) или неравномерно (в случаите на астигматизъм и кривогледство) напрежение
на околоочните мускули.
Следователно,
очевидно е, че целта на лечението трябва да бъде сваляне на напрежението, след
което действието на мускулите се нормализира, а всички аномалии на зрението,
считани за дълго време като нелечими, изчезват.
За
да се постигне отпускане, необходимо за подобряване на зрението, са разработени
редица упражнения, носещи както физически така и психически характер (с преобладаване
на последните). Бейтс счита, че окото с лошо зрение губи ред свойства на нормалното
око. Това само задълбочава процеса на влошаване на зрението. В същото време,
изпълнението на специални упражнения по малко, но често и превръщайки по този
начин тези упражнения в подсъзнателни навици на правилно зрение, нормалното зрение
може да бъде възстановено. Окото с лошо зрение, придобивайки отново свойствата
на нормалното око, придобива и неговото зрение.
Системата
на Бейтс може да бъде разделена на четири направления:
1.
Общо (физическо) отпускане
2. Психическо отпускане
3. Допълнителни методи, подпомагащи
подобрението на зрението, за всеки конкретен вид заболяване – късогледство,
далекогледство, астигматизъм, старческо далекогледство, кривогледство и т.н.
4. Диета и дишане.
Продължава…
(Очаквайте втората част с повече конкретна информация
за лечебния метод на д-р Уилям Бейтс)
Благодарим на неизвестния автор, събрал тази
информация!
Няма коментари:
Публикуване на коментар