Болят ме коленете, какво да правя?

Автор: Проф. Сергей Бубновски, MD

Болката в коляното често е съпроводена с остеоартроза на

тазобедрената става. Своевременната диагностика позволява много хора да бъдат спасени от операция на тазобедрената става... Ще се спра възможно най-подробно на въпроса за своевременната диференциална диагноза на остеоартрозата на

Проф. Сергей Бубновски

тазобедрената става 
(коксартроза) и остеоартрозата на колянната става (гонартроза). Преди да пристъпя към анализа на остеоартритите , тоест към артритите на колянната и тазобедрената става, искам да насоча вниманието ви към факта, че в „Клиничните препоръки“, от които се ръководят повечето клиницисти, се прави известен паралел в лечението на тези две групи заболявания, тоест заболяванията на колянната и на тазобедрената става. А всъщност това са две принципно различни заболявания. Единственото, което ги обединява, е болката в коляното.

Ето защо второто, което трябва задължително да се направи при болка в коляното, е след рентгенова снимка на това коляно да се направи и рентгенова снимка на тазобедрените стави, желателно и на двете.

В костно-мускулната система на човека всички големи единични стави имат своя специфика, затова при корекцията или лечението им трябва да се прилагат различни методики. Дори остеохондрозата на гръбнака с наличие на хернии на междупрешленните дискове се лекува, колкото и парадоксално да звучи далеч по-лесно от всяка от тези големи единични стави. В дадения случай говоря за тазобедрената и колянната става. Има още и раменна, лакътна, лъчево-киткова и глезенна става. Всички те са строго специфични за разлика от гръбнака, който съхранява намиращия се вътре гръбначен мозък и затова е многократно дублиран от самата природа от съседните прешлени, или прешленно-двигателни сегменти, притежаващи еднаква структурна композиция.

На всеки такъв прешленно-двигателен сегмент се падат до 20 моторни динамични единици (мускули и връзки) с еднакъв строеж. Ето защо увредата на един прешлен или междупрешленен диск е подсигурена многократно от самата природа чрез съседните прешлени, притежаващи идентична структура с увредения прешлен.

А тазобедрената и колянната става са различни по структура. Но тъй като са съседи в оста на кинематичната верига, тоест всичко това е долният крайник, неволно ги свързват като „приличащи си“, опитвайки се да съединят несъединимото. Външните прояви като че си приличат - куцане, пукане в ставите, болки, напреднала възраст и някои други общи признаци. А в резултат на такъв „анализ“ (имам предвид същите онези „Клинични препоръки“) и лечението е еднакво — нестероидни противовъзплителни средства, хормони, физиотерапия.

Но при създаването на единичните стави на опорно-двигателния апарат природата се е погрижила за един вид застраховка. Измененията при заболяване на тазобедрената става се различават принципно от тези на колянната. А в гръбнака например всички изменения на прешлените и дисковете са идентични както в шийния, така и в гръдния и кръстния дял. Само кръстният дял страда повече от гръдния.

Тазобедрената става се отнася към групата на сферичните стави. И най-малките изменения, още повече измененията на ставната цепка между главата на бедрото и тазовата вдлъбнатина, водят до дегенерация, тоест до невъзможност да се възстанови. Това е пряко показание за бъдещо ендопротезиране — смяна с имплант. Разбира се, може и да се търпи, и то дълго време, но във всички случаи ендопротезирането при заболяване на тазобедрената става е неизбежно. Колянната става се отнася към блоковидните стави и ставната й цепка може по принцип да е неравна. Но това се компенсира първо, от наличието на менискуси и второ, от способността на тази става да бъде управлявана с помощта на мускулите, прикрепени към нея от двете й страни.

Да обобщим: тазобедрената става се състои от бедрото (подвижна част) и тазът (неподвижна част). А колянната става се състои от две подвижни части — бедро и пищял. И ако е невъзможно да се разтегне тазът, бедрото и пищялът се разтягат лесно, като се намалява натоварването на оста на колянната става.

След като сме наясно с разликата в строежа на тези големи стави, можем да изберем адекватна тактика на лечение без използване на нестероидни противовъзпалителни средства или други палиативно-пасивни средства за лечение.

Няколко думи за автора: Сергей Михайлович Бубновски доктор на медицинските науки, професор. Основател на школата за съвременна кинезитерапия, той предлага принципно нова система за възстановяване на уврежданията и облекчаване на болката без лекарства и операции. Член на Съюза на журналистите в Москва. Автор е на научно-популярни книги, появили се в поредиците Подобряване на системата на С. М. Бубновски, Про здраве и  Гръбначно и ставно здраве без лекарства, също така е автор на повече от 50 научни статии и 12 патента и сертификати за полезни модели в области на медицината и медицинските технологии. С. М. Бубновски е създал система, включваща алтернативна неврология, кинезитерапия и ортопедия, която помага на хората да живеят без болка в гръбначния стълб и коленете…

Ще намерите всички упражнения в книгата Болят ме коленете, какво да правя?, която можете да свалите безплатно от СПИРАЛАТА.

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Ултразвукова терапия

Продажба на лудост
или какво не знаем
за психиатрията

Рак на черния дроб
 и терапия HIFU

Революционен метод за спиране на хроничните болки в костната система. Методът Егоскю

Автор: Pete Egosque 

Най-лошият враг на костно-мускулната система(макар че има много кандидати за това отличие), е рентгенът. С един замах на технологичния гений преминахме от наблюдение на тялото отвън, с поглед към подробното му изследване със специализиран инструмент отвътре.

Аз не съм лудит (противник на технологиите). Рентгенът дава отговор на много важни въпроси. Но ги дава на висока цена. Причината е, че вече не вярваме на очите си. Започваме да смятаме, че външният вид на костно-мускулната система не ни показва нищо. И накрая започваме да търсим мястото, където има болка или видимо увреждане, защото погрешно смятаме, че проблемът е там. Без рентген, както е било през голяма част от човешката история, лекуващият лекар и пациентът щяха да бъдат принудени да се концентрират върху външната страна на тялото и биха направили точна диагноза въз основа на видяното с очите си. Едно повдигнато рамо, ротиран хълбок, изместено коляно и други видими изкривявания на костно-мускулната система дават ценна информация, която в днешно време се пренебрегва, защото технологията насочва вниманието ни другаде. Вместо да наблюдаваме тези явни външни аномалии, да попитаме защо ги има и да направим нещо, за да ги коригираме, ние си отвличаме вниманието със снимки на патологични състояния, които не са от първостепенно значение.

Да виждаш значи да вярваш, но ако това, което виждаме е просто отражение на това, което технологията е могла да заснеме, то това, което смятаме за истина може да бъде напълно погрешно. И оттук нататък нещата тръгват в грешна посока. Въз основа на грешно впечатление, създадено от сложната технология, се създават процедури, използващи още по-сложни технологии за третирането на причини, които всъщност са следствие. Загубата на хрущяла на коляното или увеличаващото се калциране на гръбначния канал се улавят от апаратурата и се създават средства, които да се погрижат за тези специфични състояния. Накрая пациентът получава ново коляно или внимателно разширен гръбначен канал. Но истинската биомеханична причина остава нелекувана и продължава да оказва натиск върху новото коляно и да отлага калций в новия гръбначен канал. Този резултат се вижда на рентгенова снимка месеци или години покъсно.

Междувременно човекът очевидно е излекуван от патологичното си състояние. В действителност всичко, което се е случило, е потискане на една група симптоми, на една мускулна памет - болката. Ако другите симптоми все още са налице, тогава болестта си остава.

Като осъдих тази мания по патологията, трябва да ви кажа, че методът „Егоскю" също е загрижен за патологичните състояния и също използва технологии. Нашият еквивалент на рентгена е снимка, направена от малка цифрова камера. Допреди известно време използвахме тридесетдоларов полароид, но преминахме към цифрова камера, за да можем да качваме снимките в компютрите си. Основно правим четири снимки на нашите клиенти: отпред и отзад в цял ръст и две странични. На всяка от снимките клиентът е заснет с отвес до него. На тези прости снимки той може лесно да види изместванията във вертикална и хоризонтална посока. Като при скеле, започващо да пада, костно-мускулната система е загубила правите си ъгли и това е сериозно патологично състояние.

Ако пациентът дойде с рентгенови снимки, аз мога да кажа: „Рентгенът показва загуба на хрущяла в дясното коляно. Мислите ли, че това има нещо общо с повдигнатото ви дясно рамо? Ето, погледнете снимката. Виждате ли къде е хълбокът ви? Той също е повдигнат. А стъпалото ви?"

Не след дълго хората започват да виждат, че едната половина от тялото им прави нещо съвсем различно от другата.

Какво е лечението за тези нарушени функции? Движение. Методът „Егоскю" запълва празнината от стимули, създадена от съвременната, лишена от движения околна среда с Уникална програма от упражнения, насочени към мускулите и функциите, които получават недостатъчно или неправилно движение. Една от допълнителните причини да ги наречем Е-упражнения (от Егоскю) е че те нямат нищо общо с традиционния вид усилващи или бодибилдинг упражнения, които хората обикновено свързват с тежки тренировки във фитнес центровете. Е-упражненията са като инструктори за мускулите и ставите. Ако остане дълго време без движение, тялото ни буквално забравя как да се движи съобразно конструкцията си. Е-упражненията обучават наново мускулите какво да правят и как да го правят.

Участието в обучението с Е-упражнения е подобно на това да изпратите кучето си в школа за кучета. Да предположим, че Рекс е добър пазач, но има лошия навик да разкъсва обувки, когато остане сам. В школата ще го обучат отново да върши работата си като пазач, без да изяжда най-хубавите ви мокасини. Е-упражненията са проектирани да върнат компенсиращите и заместващи мускули, които изпълняват нетипични за тях функции, към функциите, за които са създадени.

Помнете, че компенсиращите мускули са активни мускули. Като такива те имат склонност да са по-силни от неактивните мускули, които би трябвало да изпълняват тези функции. Терапия, която не взема под внимание това ще се провали, защото силните активни мускули ще продължат да запазват превъзходството си.

Да не изпитваш болка изисква лични усилия и отдаденост. Това 

не идва от шишенцето с хапчета, от ножа на хирурга, от шината или от специално проектираните матраци, столове и уреди. Хилядите мъже и жени, които в течение на една година посещават моята Клиника за лечение по метода „Егоскю" в Сан Диего, Калифорния, го знаят или скоро ще го разберат. Наблюдавам как те променят живота си, откривайки отново радостта и здравето, които са им изглеждали завинаги загубени. Всеки клиент е посветен на това да спре хроничната болка по един или друг начин, а те всички са намерили лесния изход. Всъщност най-лесния.

Пийт Егоскю (Pete Egoscue) е анатомичен физиолог, ръководител на Клиниката за лечение по метода „Егоскю“ в Сан Диего. Неговата програма с терапевтични упражнения е приветствана в цял свят при лечението на костно-мускулна болка, причините за която са приписвани на работното място, спортните травми, инцидентите, стареенето и други състояния. Също така той е консултант на някои от най-големите спортисти.

Това е революционно послание на тази система за премахване на хроничната болка без лекарства, операции или скъпи физиотерапии. Разработен от Пийт Егоскю, американски известен физиолог и консултант по спортни травми на съвременни топспортисти, методът „Егоскю“ има поразителните 95% успех. Ключът за това са серии от леки упражнения и внимателно разработени разтягания, наречени Е-упражнения. В книгата ще намерите подробни снимки и инструкции стъпка по стъпка за десетки Е-упражнения, специално създадени за бързо и трайно облекчение на:

* Болки в долната част на гърба, проблеми с тазобедрените стави, ишиас и увредени колена.

* Мигрени и други болки в главата, схванат врат и възпалени рамена.

* Болки в подбедрицата, изкълчени или слаби глезени и много болки в стъпалата.

* Бурсити, възпаление на сухожилията и много други.

* Плюс специална превантивна програма за поддържане на здравето в цялото тяло.

Ще намерите всички упражнения в книгата Без болка, която можете да свалите безплатно от СПИРАЛАТА.

Гледайте това видео с няколко простички упражнения за облекчаване на болки в коленете.

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Истината за шоколада 
„със стевия“

Градинарството като терапия

Терапия HIFU за Болест на Паркинсон
в Европа

Градинарството като терапия

Отглеждане на рози за имунната система, подрязване на храсти срещу високо кръвно и сеене на моркови за изграждане на костите? Звучи малко откачено. Много изследвания обаче показват, че работата в градината подсилва тялото и укрепва психиката.

Няколкоминутен поглед върху цветята и дърветата нормализира пулса, намалява кръвното налягане и подсилва имунитета. При това се понижава и нивото на адреналина в кръвта, а мозъкът започва да отделя допамин – биологично активно вещество (медиатор), което ни прави щастливи и доволни. Това е доказано дори експериментално. Шведският психолог Тери Хартиг от Университета Упсала, заедно със свои колеги от калифорнийския университет изследвали успокояващото действие на природата върху човешкото тяло и психика. Те поставили на 112 млади участници с добро здраве напрегнати задачи, като една част от тях били въведени в помещение с панорамни прозорци към градина и възможност за кратки разходки, а другите в идентично помещение, но с гледка към сива улица. След приключване на теста хората във втората група били изтощени и в лошо настроение, докато при имащите контакт с природата участници не само че отсъствала стресова симптоматика (били с нормален пулс и кръвно налягане, с повишено субективно усещане за добро настроение и самочувствие), но и показали значително по-добри резултати при разрешаване на поставените задачи. Тези, които не искат да се задоволят само с разходки сред природата, биха могли да направят още повече за здравето си. Тъй като не само красивата гледката, а и работата в градината е не по-малко здравословна и често пъти има ефекта на коктейл от хапчета. 

Подрязването на живия плет, поливането на цветята, прекопаването и засяването на лехите със зеленчуци – осигурява разнообразни движения, които натоварват многостранно тялото. Това подсилва мускулатурата и увеличава костната маса. Лори Търнър от Университета в Арканзас изследвала девет дейности с несъмнен ефект върху плътността на костите и предотвратяващо остеопорозата действие. Победителите били – силовите тренировки във фитнес залата и... градинарството. Пионер в изследването на градинарството е Роджър Улрих, някогашен ръководител на Центъра по здравни системи и дизайн към Университета A & M. В много свои студии той проследява въпроса как се отразява природата на физиката и психиката на човека. В един от експериментите си той разделил на две групи болнични пациенти с опериран жлъчен мехур, като всички получавали еднакво лечение и грижи, но едните лежали срещу прозорец към градина, а другите гледали към стената на съседна сграда. Оказало се, че природната гледка ускорява оздравителния процес: пациентите с изглед към градината се нуждаели от по-малко болкоуспокояващи, спели по-спокойно, при тях се наблюдавали по-малко усложнения и били изписани по-рано от другите, които били поставени пред сивия урбанистичен пейзаж. 

Реанимационните клиники, санаториумите и старческите домове на запад отдавна са открили лечебната сила на градините. Засявайки семена между лехите, пациентите, които са преживели инсулт, възвръщат отново фината моторика на движенията си. Страдащите от Алцхаймер тренират паметта си с имената на растенията. В грижи за цветята психически обременените отвличат мислите от маниите и страховете си и намират душевен покой. Синтезирането на важния за усвояването на калция витамин D от слънчевата светлина и движението, при което се уплътнява костното вещество, представляват не само ефективна превенция срещу остеопорозата. Според изследванията на Университетската клиника в Хамбург, витамин D предпазва също от рак на гърдата и на дебелото черво. Каква по-добра превантивна програма от тази между розите и декоративните храсти? Градинарството само по себе си е ефективна терапия, особено за хората с лабилна психика и психически проблеми. При много психически заболявания ежедневието се доминира от грижи, всички мисли кръжат около проблемите на Аза, маниите, депресиите, неконролируемите страхове. Собствената личност обаче остава на заден план, когато човек поема отговорност за друго живо същество, та било то и малък морков – важното е, че първата крачка към външния свят е направена. 

Самата идея за зелена терапия е много стара: още египетските фараони при „душевно умопомрачение“ били изпращани от лекарите си на разходка в градината. И за здравите хора градинарството е един вид психотерапия. Ежедневието на съвременния човек е динамично и ориентирано към конкретни цели: задачите трябва да бъдат изпълнени, а сроковете задължително спазени. Дори да не се стига до критични нива на стреса, той постоянно присъства в живота му. В градината, за сметка на това, човек не преследва никакви цели, а работи за себе си – за разтоварване и удоволствие. „Копаенето и плевенето само ще ме изморят. Как ще ми помогне това за стреса?” – ще кажете. Е, представете си го като дебела книга – в началото може и да потръгне трудно, но когато ви увлече сюжетът, няма да имате търпение да видите, какво ще последва. При това растенията нямат предразсъдъци. На една зелка й е все едно дали човекът, който я полива е малък или голям, грозен или красив, професор или секретарка. Всички растения реагират позитивно на грижите, независимо от това, дали им ги предлага градинар с наднормено тегло, някой с един крак или пък болен от рак. В градината болните могат да сменят ролята си от обслужвани на обслужващи. А растенията винаги ще оправдаят очакванията им и ще се отблагодарят за грижите: едно семе, пъхнато в земята, покълва само след няколко дена и след това всяка сутрин протяга зеленината си нагоре към слънцето. Да видиш, че „протежето” ти расте и се развива, е приятно усещане за всеки човек. Още повече, ако успееш да върнеш към живот почти изсъхнало растение и го видиш отново отрупано с цветове. 

Коя градина ни прави особено здрави? Изследванията на природоизследователя Улрих показват, че не опира само до зеленината. Една планинска поляна, оградена от величествена гора, редуцира стреса чувствително по-малко от гордия поглед на стопанин върху скромната групичката дървета в собствената му градина. Следователно всичко онова, което сами сме композирали като парков пейзаж в минутите за отмора е здравословно. В стресиращото ни ежедневие, затворени между бетон и стъкло, имаме нужда от досег с природата повече от всякога. И съвсем не е необходимо да притежаваме цял парк, за да се чувстваме щастливи. Един балкон с маргаритки и две коренчета домати в саксия са достатъчни, за да изпитаме радостта от градинарството. Всеки кухненски прозорец може да приюти едно-две сандъчета с импровизирани лехички за подправки. Големината на нашата градина няма никакво значение. Всяко късче природа в дома ни е добре дошло, защото, както казва Роджър Улрих, за здравето „всяка частица зеленина е с цената на злато.”

Как действа градината на нашия организъм

Сърце и кръвоoбращение. Погледът към природата успокоява и намалява кръвното налягане в рамките само на няколко минути. Стресът се редуцира и мускулите се отпускат. По този начин сърдечносъдовата система се стабилизира, а при регулярна работа в градината дори за постоянно.

Кости. Многостранното натоварване на тялото при градинарството повишава плътността на костите по начин, съизмерим единствено с вдигането на тежести. Така се намалява рискът от остеопороза. Затова човъркането в градината е особено подходящо за възрастни хора.

Кожа. Слънчевата светлина помага при кожни заболявания като псориазис и невродермит. Дневната светлина при работа в градината съдейства при това в кожата да се синтезира витамин D, който изпълнява редица важни функции в организма.

Имунна система. Намаленото ниво на стреса и стабилната сърдечносъдова система, дължащи се на градинарството, директно подсилват имунната система. Успоредно с това работата на открито и физическото натоварване закаляват организма и го правят устойчив на инфекции.

Психика. Градинската работа има медитативно действие и отхвърля грижите на заден план. Поемането на отговорност повишава самоувереността. Растенията отговарят на очакванията и неизменно се отблагодаряват за грижите и усилията с великолепен растеж.

Източник: АПТЕКА38

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Болест на Фабри –
какво трябва да знаем

Медицински изследвания
върху канабиса

Рак на черния дроб
и терапия HIFU

За смъртта не трябва да се плаща

Филантропът Нюта Федермессер за любовта към отиващите си в болка

Нюта Федермессер

„Палиативна" в превод от латински означава „покривало". Палиум е покров. Нещо, което прави пашкул около пациента, обгръща го и го защитава. Човекът в края на своя живот се нуждае от същото, от което и в началото бебето. 

Майката, когато повива детето си, му говори: „Сега ще измием дупенцето, сега ще намажем ръчичките и ще разтрием краченцата, ще ги завием...“ Човекът, който си тръгва от този свят, е безпомощен – лежи, унесен в полудрямка, почти в полусъзнание заради болкоуспокояващите, очите са затворени. Той не разбира от коя страна идва гласът ти и от коя страна се приближаваш към него. А тъй като в този миг ти си мама за него, то не спирай да му разказваш какво точно правиш с него, когато хванеш ръката му, за да изрежеш ноктите му.

И, да, абсолютно задължително: приспивай го с думи, успокоявай го. Създай му усещане за защитеност, че не е сам, минимизирай страха му. 

                   
С такава любов говори за работата си известната в Русия Анюта Федермессер. Тази жена още като 16-годишна е работила като доброволка в Първия Московски хоспис, ръководен от майка й – Вера Милионшчикова, починала през 2010. Нюта, както я знаят сред народа, създава още хосписи за палиативна грижа, създава и фондация „Вяра“, в която се набират средства за медицинска, социална, психологическа, духовна, юридическа и всяка друга подкрепа на умирающите.

„За смъртта не трябва да се плаща“ е мотото на Нюта. Работният й ден е 18-часов. Никой никога с такава страст и любов не е полагал грижи за отиващите си от тази земя като Нюта и екипът й.

„Една от нашите пациентки поиска маникюр и педикюр, повикахме професионалист. Жената си отиде щастлива с разноцветно боядисаните си нокти. Друга поиска автограф от известен хокеист. Слава на Бога, той се съгласи и охотно гостува на хосписа, разказа на пациентите ни за славното си минало в спорта.
Имахме трогателен случай с едно момче, болно от рак в последен стадий, който не можеше да се свърже с момиче, в което твърдеше, че е влюбен. Знаехме долу-горе локацията, защото той ни беше разказал много за девойката и от кой квартал е. Издирихме я и й предложихме да се срещнат с момчето. Нямаше по-щастлив младеж от него, макар смъртта да го взе няколко дни по-късно. Лекарите събраха малко пари и им купиха верижки, на всяка закачено по половин сърчице. Опитваме се да изпълняваме последните желания на нашите пациенти. Те го заслужават“

Майката на Нюта – Вера е смятала, че в хосписа трябва да работят щастливи хора - влюбени, любими, любящи. Хосписът не е дом на смъртта, не е приют за милостиня, не е болница, а нов тип институция за Русия, където най-важното, което се дава на пациента – това е любов. Когато човек чувства, че е обичан, болката му преминава и той живее по-дълго, казвала доктор Милионшчикова.

Нюта разказва, че мечтата й е да не остане нито един хоспис, където отиващите си стенат и вият от болка без да получат обезболяващо, където те не са нахвърляни по леглата, тънещи в собствените си нечистотии и смрад от дезинфектанти, мръсни, измъчени, страховито изглеждащи, без тълпи студенти, които се смеят и си правят селфита на фона на агонизиращи мъже и жени (точно такава сцена заварила тя в един от държавните хосписи). 

Седем са хосписите от веригата до този момент. Нюта инструктира всеки новопостъпил лекар или медицинска сестра: да чукат преди да влязат в стаята на болните, да не казват „здравейте“, а „добър ден, „добро утро“ или добър вечер“, защото повечето от пациентите не знаят на кой свят са от замайването и залежаването, от спуснатите щори нямат понятие коя част от деня е. Разчита се и на благородната помощ от доброволци. През минологодишните коледни празници и в седемте хосписа именно доброволците са се погрижили за празничната трапеза на пациентите…

Източник: СПИСАНИЕ 8

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Дигиталният хероин –
наркотикът на 
съвременните деца

Раничка на маточната 
шийка и терапия HIFU

Болница в Чикаго използва
бойни изкуства за
лечение на Паркинсон

Оксидативните процеси в организма ни предизвикват затлъстяване

Оксидативният стрес (окисляване) е състояние, което се причинява от свободните радикали. В заобикалящия ни свят окисляването се среща много често, например ръждата или потъмняването на резен ябълка. Оксидативният стрес е причина и за бръчките по лицето ни след продължително седене на слънце. Цялата работа е, че ръждата не е „привилегия“ само на външния свят, ние всъщност „ръждясваме“ и отвътре. И това води до проблеми в метаболизма, трупането на килограми и стареене, бръчки.

Намаляване на „ръждата“ означава и на намаляване на теглото. Окисляването е основната химическа реакция, която се среща навсякъде в природата. Тя е естествена част от нашата биология, но за съжаление може да се превърне в сериозен проблем, ако излезе извън контрол. Когато нещо е окислено, то е увредено от кислорода. Не става дума обаче за формата на кислорода, която дишаме О2, с която сме свикнали. Окисляването се причинява от единична форма на кислорода. Кислородните атоми са по двойки. Обикновено има два свободни електрона в най-външния слой. Свободните радикали са форма на кислород, която съдържа само един кислороден атом. Тези свободни атоми търсят втори свободен електрон да се свържат. Молекулата, от която е зает електрона, се уврежда (окислява). И тя на свой ред търси да открадне електрон. По пътя си процесът оставя поредица от разрушения - увредено ДНК, увредени клетъчни мембрани, „гранясал“ холестерол, втвърдени артерии, които в крайна сметка започват да изглеждат като ръждясали водопроводни тръби, бръчки. Окислените тъкани и клетки не функционират нормално. Част от увредената им функция е нарушения в метаболизма и трупане на килограми.

Списък на симптоми, често срещани при хора с високо ниво на оксидативен стрес:

Ø Умора

Ø Проблеми с мозъка и запаметяването

Ø Намалена съпротива спрямо инфекции

Ø Мускулна слабост

Ø Проблеми с храносмилането (киселини, язви, синдром на раздразнените черва)

Ø Тревожност

Ø Депресия

Ø Главоболие

Ø Хипогликемия

Ø Алергии

Ø Раздразнителност

Ø Треперене

Окисляването се балансира чрез антиоксиданти в процес, наречен редукция. Ролята на антиоксидантите е да намалят броя на свободните радикали и така да се предотвратят щетите върху клетките и метаболизма. Ако намалите окислените молекули в организма, ще подобрите здравето си и ще намалите теглото си, да не говорим за намаляването на бръчките. От баланса между антиоксидантите (намират се предимно в плодове и зеленчуци с наситени цветове и в хранителни добавките) и оксидантите (рафинирани и преработени продукти с прекалено много калории) зависят процесите на стареене, хроничните болести, телесното тегло и метаболизма…

Автор: Dr. Mark Hyman

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Емболизация и 
нейните предимства

Дигиталният хероин –
наркотикът на 
съвременните деца

Лечение на резистентна
депресия
с фокусиран ултразвук

Емболизация и нейните предимства

Емболизацията е ефективен неоперативен миниинвазивен метод за лечение на тумори и свързани с риск от обилно кървене заболявания чрез запушване на артерията, която ги кръвоснабдява. Най-често емболизация се прилага при миоми, чернодробни и бъбречни тумори, артериовенозни малформации, мозъчен аневризъм и др.

При миомни възли

При миома методът се прилага като алтернатива на хирургичното лечение. Няма ограничения по отношение размера на възлите, но все пак пациентката трябва да отговаря на определени условия. Процедурата представлява вкарване на катетър (флексибилна тръбичка) през брахиалната артерия на ръката. Инжектира се контрастна материя и под рентгенов и ехографски контрол се изобразяват артериите, които кръвоснабдяват миомните възли. След това в тези артерии се инжектира специфичен разтвор, който блокира кръвния поток и спира храненето на съответния миомен възел. В резултат на това се спира развитието на миомата и се постига постепенно намаляване на симптомите. Възстановяване до нормалния начин на живот обикновено настъпва след 7-10 дни от процедурата.

Емболизацията на миомни възли е добра алтернатива на хирургичното лечение и хормоналната терапия. Прилага се местна упойка, без кръвозагуба и всички възли могат да бъдат третирани едновременно.

При чернодробни тумори

При чернодробни тумори се прилага химиоемболизация, която представлява съчетание от безкръвна операция и химиотерапия. Лекарите достигат до черния дроб на пациента чрез тънка сонда. Тя се вкарва през някоя от артериите на краката или ръцете. След това те виждат кой кръвоносен съд захранва рака и го спират. После по сондата пускат лекарство, което умъртвява болните клетки. Така до 72 часа ракът на черния дроб е обезсилен и е спряно развитието му. В някои случаи това е достатъчно, в други обаче се налага допълнителна операция, за да се отстранят останалите патологични клетки. Този метод е изключително щадящ за пациентите, защото лекарството достига директно до болното място. Така то не уврежда останалите здрави органи, както става при стандартната химиотерапия.

У нас този метод датира от 2009 г. като с течение на годините се усъвършенства техниката и приложението му.

При мастни дистрофии

За стабилизиране и лечение на пациентите с чернодробна недостатъчност се използва така нареченият метод ТИПС. През големите шийни артерии се вкарва тънка сонда, която преминава през сърцето и долната куха вена, достигайки до черния дроб. Там тя свързва вените, в които се оттича кръвта от коремните органи с долната куха вена. Така се ограничава временно притокът на кръв в болния орган и може да бъде направена операция или трансплантация в зависимост от нуждите на пациента. 

Нов тип емболизация с микросфери

Лечението на рака на черния дроб неинвазивно е насочена към пациенти в тежко състояние и се извършва с нов тип емболизационни микросфери, натоварени със специален химиотерапевтик. Емболизационният материал се впръсква директно в мястото на раковите клетки чрез микрокатетър, който прониква през артерията, която снабдява с кръв черния дроб. След около 40 минути микросферите се разтварят и освобождават циркулацията на кръвта в черния дроб. В резултат на това развитието на туморите спира, а в последствие може да започне обратен процес. Способността на микросферите да се резобрират след 40 минути дава възможност терапията да бъде повтаряна отново и отново след определени периоди от време. Препоръчително е лечението да се извърши трикратно в рамките на един месец, след което с компютърна томография да се проследи състоянието на третираните тумори. Ако те са в стабилно състояние, терапията се прекратява. Методът е щадящ за пациента и се понася по-добре от стандартната химиотерапия. Токсичността е много по-малка, страничните ефекти незначителни и може да се прилага при пациенти в тежко състояние, при които има противопоказания за хирургична намеса или интравенозна химиотерапи я.

По материали от: ClinicaBg, OniZuki, PulsBg

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Как усмивката и
изправената стойка лекуват

Дигиталният хероин –
наркотикът на съвременните деца

Лечение на есенциален
тремор с HIFU

Как усмивката и изправената стойка лекуват

Автор: д-р Мирзакарим Норбеков

Навремето имах удоволствието да работя в една организация, която обслужваше бивши величия - номенклатурата. Държаха се много надуто. Сякаш бяха слезли от коня, пък забравили да махнат седлото между краката си. Бяхме наясно с всеки от тях.

Веднъж мой колега посочи един от пациентите и каза: „Този е здрав." Не му повярвах, защото го познавах отблизо. Бивш министър, той от много години страдаше от паркинсон. Това е мозъчно заболяване, нали знаете. Един от симптомите е пълна липса на мимика. Лицето се превръща в скована маска. Изследвах го основно и стигнах до извода, че е здрав. Взех да го разпитвам къде и как се е лекувал. Той ми разказа за някакъв храм, но честно казано, тогава не обърнах сериозно внимание. Записах всичко, обаче скоро го забравих.

Следващата година при профилактичния преглед установихме, че към него са се присъединили още четирима пенсионери. Те от години имаха неизлечими заболявания, а сега изглеждаха свежи като краставички. Оказа се, че бившият министър ги е пратил на същото място, където той самият се е лекувал. Изпаднах в истинско недоумение. Всичко това не влизаше в представите ми, изградени с годините. Този път подробно разпитах за всичко. Изясни се, че имало планински Храм на поклонниците на огъня, където главно през лятото (защото през зимата до там не можело да се стигне), на всеки четиридесет дни приемали групи хора, жадни за излекуване. Обзе ме желание да отида и да видя с очите си как се постига чудодейното изцерение. Разбрахме се с двама приятели - режисьор и оператор, да заминем заедно. Те работеха в програмата „Светът около нас" на републиканската телевизия. В уговорения ден късно вечерта се събрахме на мястото на срещата. Оказа се, че нашата кола вече е заминала. Обещаха ни друг транспорт за по-нататъшното придвижване. Изненадата ни беше голяма когато узнахме, че въпросният транспорт са магарета. До храма се стига по планинска пътека двайсет и шест километра пеша или с магарета. Но понеже пристигнахме последни, за трима ни бяха останали само две магарета. Подхванах агитационна атака: „Някога изкачвали ли сте планина? Нека опитаме пеша!"

Операторът беше едър 130-килограмов мъж с пет брадички и грамаден търбух. Обаче романтикът у него се оказа жив. Затова с мнозинство от гласове благополучно преодоляхме първото препятствие. Натоварихме върху магаретата цялата си апаратура и потеглихме. Пръв започнах да мрънкам аз, защото бях с градски трандафори, които много скоро ми прежулиха краката. Но крачех и си мислех: „Щом ония са се излекували, аз ще си запиша всички рецепти и като се върна в града ще стана велик лекар.” След десетия километър операторът се кльофна на пътя и каза: „Край! Ако щете ме убийте, но аз се връщам!” Ние взехме да го навиваме: „Не е ли все едно накъде ще биеш още десет километра - назад или напред? По-добре напред!” Склони. Стигнахме посред нощ и ни настаниха. На другия ден ни събудиха в 11 часа, събраха ни всичките и казаха: „Молим ви в нашия храм да не съгрешавате. Който не изпълни молбата, ще помага в кухнята, т.е. ще носи вода.” Съгрешаването се състоеше в това да ходиш мрачен. Значи затова ми направиха впечатление монасите! Движеха се с лека усмивка и бяха стегнати в снагата като кипариси, по-точно все едно бяха глътнали бастун. Значи трябваше през цялото време да се усмихваме! Изслушахме препоръките, поусмихнахме се, а след две минути старият навик да ходим с градски физиономии, вечно кисели и недоволни, надделя.

Поначало очаквах да видя позлатени куполи и тем подобни, а имаше само едни малки симпатични къщички и нищо друго. Само дето постоянно гореше огън. Те са поклонници на огъня и на слънцето, но нямат храм. Случило се така, че монасите открили място, където изпод земята избивал природен газ и там, на върха на скалата, направили така наречения си храм.

Взех да разпитвам: „Кога ще приемате болни, кога ще поставяте диагнози? Кога ще започнете лечението?” И какво да чуя? Изобщо не приемали и не лекували. Това беше първият удар. Второ, стопаните си прибраха магаретата. Как щяхме да си тръгнем с този багаж? Бяхме се хванали в капан. Не стига че се бяхме домъкнали в храма, където никой никого не лекуваше и не възнамеряваше да лекува, ами не можехме и да си тръгнем! При това трябваше да се мотаем наоколо с тъпа усмивка на лицето, когато отвътре всичко ни клокочеше от яд и гняв! Гледам, операторът ме фиксира, все едно замисля нещо. А режисьорът ми подмята иронично: „Къде си ни довел, учена главо нещастна?” Сякаш не ми беше криво и без това!

После дойде най-сладкото. Петнадесетина души от тридесетина веднага потеглиха за вода. И аз си изпатих, защото... Нали се сещате, наложи ми се да помагам в кухнята.

Отвесна вертикална стена шестстотин метра. За вода се ходи по серпантините - 4 километра на отиване и 4 на връщане. По този път ли стигнахме дотук снощи? Като я видях, за малко да пометна! Представяте ли си? Освен дето тази вертикална стена е по-висока от кулата в Останкино, на места се минава по талпи, забити в скалата. Предназначението им е като на висящи мостове, преграждащи навремето пътя на неприятеля за храма. Трябваше да се донесат по шестнайсет литра вода, плюс петте кила на самата делва. Значи по 21 килограма щяхме да мъкнем нагоре по тази пътечка! В такъв случай е най-удобно товарът да се носи на главата. Тогава научих какво е истинското предназначение на гръбнака. Гръбнакът е необходим, за да не ти хлътне главата в гащите!

Като потеглих първия път се върнах в храма след четири-пет часа привечер уморен, но за всеки случай с усмивка. По едно време някакъв монах дойде при мен и съвсем приятелски ми каза: „Идете още веднъж, ако обичате!” – „Защо? Нали ходих?” - и почувствах как от ужас ме напъват родилни болки, макар че съм мъж. „Ами на връщане съгрешихте.” – каза монахът. „Неее, усмихвах се!” – взех да споря от отчаяние. Представете си, току що бях изминал 8 километра, снощи 26 - без вечеря, без закуска, без обяд. Краката ми подути, болят от умора, а той ми вика „още веднъж”! Умирам! - „Елате да ви покажа нещо.” – поведе ме монахът. На един от прозорците видях наблюдател с бинокъл и разбрах, че препирните са безсмислени. Носачите на вода му бяха като на длан. Наложи се да потегля пак.

Тръгнах надолу и като си спомнях от време на време собствената си глупост, яростно виех: „А-а-а-а! Как можах да дойда тук, дето е пълно с идиоти и на всичкото отгоре се гаврят с мен."

Но се бях озъбил в усмивка и на всеки казвах: „Усмихвай се, тъпако, онези гледат отгоре с телескоп! Плисни половин литър вода в делвата ми за консултацията.” Постепенно съдината ми се понапълни. Поседях малко да мине времето и потеглих обратно. Значи затова, когато питах пациентите си с какво са ги лекували, те с усмивка отговаряха: „Трудно е за обясняване..."

Пред портите установих, че макар и да е тъмно вече съм се ухилил. И по-добре, може пък да имат някаква апаратура за нощно наблюдение! Гладен и изтощен, едва се замъкнах до килията си и тъкмо въздъхнах с облекчение и прекратих идиотските усмивки (чак лицето ми се беше уморило!), изведнъж почувствах нечий поглед. Сърцето ми подскочи. Пак опънах уста до ушите, рязко се извъртях и видях... Кого мислите? Себе си! Оказа се, че на стената е окачено огледало. Лицето ми беше посърнало, прашно, със следи от струйки пот и с неестествена усмивка. Тогава изпаднах в истерия! Неудържимо се засмях на висок глас. Скулите ми се схванаха, заболя ме коремът, но не можех да се спра. Смеех се на положението, което сам си бях създал. Дотичаха приятелите ми - операторът и режисьорът - и взеха да се превиват от смях заедно с мен, а след като се посмяха до насита, някак странно ме загледаха.

С всеки ден носачите на вода ставаха все по-малко и след седмица не остана нито един. После ни събраха и казаха: „Благодарим ви, че носите светлина в храма ни. Ако ви трябва вода, има ей там.” Отвориха малка порта, която водеше към храма и ни показаха каменна къщичка. Гостната беше отделена от монашеската територия със стена. Та вътре в къщичката имаше изворче. Постройката беше направена, за да не замръзва водата през зимата. А носенето на делвата беше специално замислен начин простата истина да стигне до главата през краката. Всеки пришълец в храма се мисли за най-умен, всеки е с амбициите си. За да ни избият от главите всякакви глупости, служителите в храма измислили този начин за „лекуване" на високомерието. И аз бях отишъл там със собствените си разбирания, задръстен от знания и надарен със способности, които си въобразявах, че никой друг не притежаваше. Смятах, че всички са тъпаци, а единствен аз съм толкова умен! Само за седмица ми избиха от главата всички глупости и ме направиха човек!

Там се срещнах със самия себе си. Пак ми станаха интересни бръмбарите и мравките. Пълзях на четири крака, наблюдавах ги как ходят, как си мърдат крачетата. Стори ми се, че съм се вдетинил. Гледам другите - също. Забравихме професиите си, но най-интересното е, че когато всички се усмихваха градската мимика, която по-рано беше така обичайна за нас, взе да се възприема като отклонение. Виждали ли сте някога възрастни хора да си играят като деца? Смешно, а? Но ние играехме. И се чувствахме съвсем нормално. После започнах да обръщам внимание на хората, които казваха: „Чувствам облекчение. Стана ми по-добре." Мислех, че е от времето, природата... в планината сме все пак! Но после разбрах, че основната тайна е в мимиката и осанката.

На четиридесетия ден отидох при игумена на храма и му казах:

-        - Искам да остана тук.

-        - Млад си, дете мое. Не мисли, че сме се събрали тук драговолно. Нашите монаси са малодушни хора. Не могат да останат чисти в мръсотията. Не са приспособени към живота и са принудени да бягат от трудностите. Ние съществуваме, за да можете вие да вземете от светлината и да я пренесете в света. Вие сте силни хора, имате имунитет.

Опитах се да кажа нещо, но накрая от устата ми излезе само:

-        - Но сигурно съм единственият от групата, който дойде да говори с вас?

-        - Един от последните си.

Почти всички от групата вече бяха идвали при него с молба да останат. Разбирате ли?

След прекараните четиридесет дни напуснахме храма. По обратния път срещнахме група хора, които жадуваха изцеление както ние преди четиридесет дни. Майчице! Какви мутри! Те бяха като тълпа човекоядци, които ни се нахвърлиха:

- Помогнаха ли ви? От какво бяхте болен? Всички ли оздравяват? Какво предписват?

Аз отговорих:

- Всекиму заслуженото.

Гледах тях, гледах нас, гледах тях, гледах нас. Ние всички се усмихвахме...

Изведнъж усетих, че се дръпвам. А и те се дърпат от нас като от прокажени. До мен стоеше осемдесетгодишен старец, подпрян на ръцете на синовете си. Той каза: "И ние ли бяхме такива?"

Когато се върнах в града, видях безброй бездушни, безразлични, абсолютно безжизнени хора, които все бързат нанякъде и те не знаят къде и защо. Много трудно беше да се свиква пак с градския живот.

Нещо се промени в мен завинаги. Сякаш се намирах в театър на абсурда и животът в града ми се стори безсмислен и нищожен. Не можех да гледам тези лица! Да знаете колко дискомфортно се чувствах! А доскоро бях точно като тях.

Когато после тръгнах на работа, трябваше да проверя дали наистина цялото оздравяване се таеше в усмивката и осанката. Може би зависеше от времето, климата или от някакви други външни фактори?

Започнахме занимания в спортния салон на поликлиниката. Повикахме пациенти-доброволци, обяснихме им задачата и започнахме тренировките. По час-два дневно. Просто се разхождаха из спортния салон с усмивка и с изправена стойка. Знаете ли колко е трудно непрестанно да се усмихваш? Не вярвате ли? Опитайте на улицата да се усмихвате и да вървите с изправена осанка, веднага ще усетите огромния натиск на околния свят. Ще ви е много тежко, особено в началото. Вървите, вървите, после изведнъж забелязвате, че пак препускате като глиган. След 15 минути забелязвате в някоя витрина, че ви зяпа същинска зурла!

Предстои ви борба! За да се противопоставите на средата, която иска да ви размаже на кайма, и да останете такива, каквито сте, е необходимо волево усилие.

Известно време след началото на тренировките започнаха да се случват интересни неща. Един от участниците в експеримента почти нямаше нужда вече от очила, друг се похвали, че му проработили червата. Трети започна да чува, а имаше проблеми със слуха още от дете. Всички отбелязваха някакви подобрения. От получените резултати започнах да се побърквам. Не можех да разбера защо хората боледуват с години, а от някаква си идиотска осанка и усмивка стават здрави. Тогава започнахме да проверяваме по лабораторен път какви промени стават в организма и стигнахме до фундаментални открития…

А какво стана с оператора и режисьора? Операторът отслабна, свали килограмите на 85 и ги задържа и се излекува от бележките си. А режисьорът, който от няколко години беше разведен със жена си, се отказа от пиенето и се ожени отново за нея…

Благодарим ви, че бяхте с нас! Споделете статията с приятелите си! А тук сме приготвили още някои интересни неща за вас:

Продажба на лудост
или какво не знаем
за психиатрията

Болница в Чикаго
 използва бойни изкуства
за лечение на Паркинсон

Рак на черния дроб
и терапия HIFU