Миома

Миомата е най-често срещаният маточен тумор и един от най-често срещаните тумори на женската полова система. Тя представлява доброкачествен гладкомускулен тумор, който произхожда от миометриума (мускулната тъкан на матката).
Миомата засяга 25 % от жените над 30-годишна възраст и рядко се среща под 18-годишна възраст. В  менопаузата миомата регресира.

Все още точните причини за поява на миома не са установени. Изглежда, че развитието на миомата е свързано с женския хормон естроген. Миомата се появява по време на репродуктивните години, когато нивата на естроген са високи. Миоми не се развиват преди тялото да започне производство на естроген.

Изследванията и клиничният опит се базират на следните фактори, като причинители или въздействащи за появата на миома:

Генетични промени и фамилна анамнеза:
Хормони. Естроген и прогестерон, двата хормона, които стимулират развитието на лигавицата на матката по време на всеки менструален цикъл в подготовка за бременност, изглежда насърчават растежа на миомите.

Други растежни фактори. Вещества, които помагат на организма да поддържа тъканите - като например инсулино-подобен растежен фактор, могат да повлияят растежа на миомата.

Раса. Жени от африкански произход са с 2 до 3 пъти по-голяма вероятност да развият миома, отколкото жени от други раси.

Видове миоми

 В зависимост от посоката на нарастване и тяхната локализация миомите се подразделят на няколко видоа: субмукозни, интрамурални и субсерозни. От тях най-често срещаните са интрамуралните миомни възли. Миомните възли могат да бъдат единични или множествени.

Субмукозните миомни възли се разрастват към маточната кухина и са покрити от ендометриум. Те могат да растат на широка основа (представени като единично образувание) или да бъдат на краче.  Тези възли водят до най-честите прояви на заболяването, изразяващи се със значителни кръвотечения. Те имат основно значение за спонтанните аборти и безплодието.


Интрамуралните възли са най-често срещаните миомни възли, които са открити при над 70 % от жените в детеродна възраст.Развиват се в стената на матката като предизвикват нейното значително уголемяване. С напредването на процеса и уголемяването на възлите, те могат да нараснат към кухината на матката (субмукозни) или към нейната повърхност (субсерозни)

Субсерозните миомни възли се разрастват към коремната кухина и са покрити от перитонеум. Могат да достигнат значителни размери и вследствие на това да осъществяват компресия на съседни органи и тъкани. Субсерозните миоми също могат да бъдат и на краче. В редки случаи някои от могат да се откъснат от матката и да се кръвоснабдяват от оментума(було на перитонеума) - в тези случаи се говори за паразитни миоми.

Други видове. Освен посочените съществуват и други видове миомни възли.

Миомите, които се развиват в маточната шийка, се наричат цервикални, а тези, които нарастват в широката връзка - интралигаментарни. Някои миомни възли могат да имат екстраперитонеален растеж(извън коремната ципа). Най-често миомните възли засягат тялото на матката, а шийката и другите посочени локализации се срещат много рядко.
Миомните възли могат да бъдат единични или множествени (при наличие на множество възли матката се нарича миоматозна). Описани са случаи на пациентка с над 200 миомни възли.

Симптомите на заболяването зависят от локализацията на миомата и нейния размер. Миомите, особено когато са с малки размери, могат да бъдат асимптомни. Клинично, признаците, които се наблюдават при миома, се характеризират предимно с неправилни кръвотечения (хиперменорея, метрорагия, менометрорагия). Други симптоми могат да бъдат оплаквания,  вследствие на компресия на съседни органи и тъкани от уголемения миомен възел, подуване на корема, коремен дискомфорт, затруднена дефекация, често уриниране. Миомите могат да предизвикат безплодие, спонтанни аборти, аномалии в позицията на плода (при миома и бременност).

Усложненията при миома могат да бъдат от разнообразен характер. Те могат да бъдат разграничени като общи, локални, акушерски усложнения и злокачествени промени. Като резултат от обилните кръвоизливи често се установява анемия.

Торзия на миомен възел представлява тежно усложнение. Торзия на се наблюдава при субсерозните миомни възли, които се на краче.
Характеризира се с интензивни болки, които се допълват и от наличието на перитонеално дразнение.

При част от случаите с миома са наблюдават дистрофични промени. Те се изразяват в оток, хиалинизация, кистична дегенерация, калцификация, асептична некроза.

 Инфекциозни усложнения

Инфекциозни усложнения при миома се наблюдават сравнително по-рядко. Изразяват се в септична некроза или супорация.
Макар и рядко, миомата може да претърпи злокачествена трансформация в лейомиосаркома.
Това се наблюдава едва 0,5 % от случаите.
По своята същност саркомата на матката е рядък, но е много злокачествен тумор, характеризиращ се с много бърз растеж и лоша прогноза.
Миомата често се свива след менопауза и симптомите обикновено се облекчават или изчезват напълно.

         

                               Очаквайте: Видове лечения при миома