Женска полова система

Женската репродуктивна система включва редица органи, разположени във вътрешността на тялото (вътрешни полови органи) и извън тазовата кухина (външни полови органи). 

Към вътрешните полови органи се числят: влагалище (vagina, colpos), матка (uterus), маточни тръби (tuba Fallopii s.tuba uterina), яйчник (ovarium).

Към външните полови органи спадат: големи и малки срамни устни (labia majora et minora pudendi), срамно възвишение (mons pubis), клитор (clitoris), предверие на влагалището (vestibulum vaginae), девствена ципа (hymen), междинница и някои подлежащи структури - Бартолинови жлези и кавернозни тела.

Основен орган на тази система представлява яйчникът - ovarium. Той представлява чифтен орган, който се разполага от двете страни на матката върху стената на таза. През периода на полова зрялост на жената той произвежда по една зряла яйцеклетка на интервали през около 28 дни. Яйчникът, освен цитогенна, притежава и инкреторна функция - играе роля на жлеза с вътрешна секреция, като синтезира и секретира женските полови хормони. Зрелите яйцеклетки достигат до матката с помощта на маточните тръби.

Маточна тръба е чифтен тръбен орган, по който цялата яйцеклетка, освободена при овулация, достига маточната кухина. В полово зрялата жена средната дължина на маточната тръба е около 10-12 см, но тя може да варира от 4-17 см.

Матката е подвижен орган, но с ясно изразена наклонност да запазва типичното си положение, което е резултат от действието на поддържащия (тазовото дъно) и удържащия (връзки на матката) матката апарат.

Консистенцията на матката е твърдоеластична.

Тялото на матката (corpus uteri) представлява около две трети от цялата дължина на органа. Частта, която изпъква между местата на навлизането на яйцепроводните тръби, се означава като дъно на матката (fundus uteri). Областта, която включва местата на навлизането на яйцепроводите и местозалавянията на маточно-слабинната връв (lig. rotundum uteri) и на маточно-яйчниковата връв (lig. ovarii proprium), се нарича рог на матката.

Стената на маточното тяло се състои от 3 слоя :

Серозният слой (perimetrium) представлява покриващият матката перитонеум.

Мускулният слой (myometrium) е средният и най-масивен. Съставен е от гладка мускулатура, която има структурата на решетка поради кръстосването на две спираловидни системи от мускулни влакна. Тези спираловидни системи могат да се сгъват и разгъват.

Мукозата (endometrium) тапицира мускулния слой откъм маточната кухина. Тя е гладка, червена, с влажна повърхност, прирастната към подлежащата мускулатура, но строго ограничена от нея. Изградена е от цилиндрично-призматични епители, снабдени с движещи се в дистална посока ресни, от съединителнотъканна строма и от тръбести жлези, формирани от вдълбочаващи се в стромата повърхностни епители.

Маточната мукоза на полово зрялата жена се намира в процес на постоянни изменения и заради това има различен хистологичен изглед в различните моменти на менструалния цикъл. При това на тези циклични промени е подложен почти изключително само повърхностният слой на ендометрия (pars functionalis), докато основният слой (pars basalis) почти не участва в тях.

Влагалището има форма на цепка, вследствие на което се различават две стени: предна (paries anterior) и задна (paries posterior). Двете стени са долепени една до друга и встрани образуват два улея, така на напречен срез, цепката на влагалището има формата на буквата Н. Плътният допир на стените една до друга има голямо хигиенно значение - то предпазва влагалището от външно замърсяване.

В горната си част влагалището обхваща порциото на маточната шийка (portio vaginalis colli uteri) и в тази област между него и маточната шийка се загражда влагалищният свод (fornix vaginae) с четири стени — предна, задна и две странични. Задната част на свода е по-дълбока и стои по-високо, тъй като задната стена на влагалището се залавя по-високо за маточната шийка в тази област. При еякулация семенната течност на мъжа се събира именно в задната част на влагалищния свод. Външният отвор на маточната шийка е наклонен към задната част на влагалищния свод, което предоставя благоприятни условия за проникването на семенната течност в матката.

Погледнато от коремната кухина, само най-горната част на задната стена на влагалището е покрита с коремница. Долната част на влагалището се стеснява и се отваря към външните полови органи чрез малък отвор (ostium vaginae). При девствени жени, той е частично закрит от гънка на лигавицата, наречена девствена ципа, химен (hymen). Хименът има различна форма, най-често полулунна, но също така ануларна, решетъчна и т.н.

Външните полови органи на женска полова система са: клитор, големи и малки срамни устни. Между малките срамни устни се разполага пространство, което се нарича предверие на влагалището - vestibulum vaginae. В него, освен отворът на влагалището, се намира и изходното отвърстие на пикочния канал, както и отворите на изходните каналчета на предверните жлези: glandulae vestibulares majores. Половата система на жената се намира в интимна функционална връзка с млечната жлеза, която представлява чифтно кожно образувание. В нея се изработва млечен секрет, с които се осъществява изхранването на новороденото.

                                  Очаквайте: Заболявания на женската полова система