Философия и принципи на древната медицина

Началото на това, което днес се нарича „медицина", произлиза от Древен Египет. Тогава вярвали, че човек се ражда здрав, а болестите се дължат на вътрешни и външни причини, на нарушаване на енергията на болния и на хармонията в космическите сили. Затова изучавали не само тялото, но и душата на заболелия. Лекарите в Египет се наричали met-ceni, откъдето по-късно идва наименованието медицина. Те преминавали дълги години обучение, като първо трябвало да научат да лекуват себе си. Египтяните са родоначалници на предпазването от нежелана бременност, аутопсията, хирургията, в това число мозъчната, мумифициране без нараняване на тялото, но с отстраняване на всички заболели органи, на първите превръзки и компреси, създали са изключително прецизни медицински инструменти и т. н. Всичко това е доказано от откритите по-късно папируси и архиеологически находки.

Папирусът на „Смит", открит от Едуин Смит е най-древният медицински каталог. Той е с дължина пет метра и в него е описано в детайли как трябва да се правят превръзки от лен и как да се използват при различни рани. Подробно са описани и четиридесет случая на операции. Прочутият папирус на германския египтолог Еберс, открит в Тива е с дължина над 20 метра и ширина 33 см. Той образува свитък, разделен на 110 внимателно номерирани страници. Написан е 1550 години преди новата ера. В него са разгледани много вътрешни заболявания, описани са над 870 рецепти и 400 лекарствени препарати. Тук за първи път се определя точно мястото на сърцето и неговата функция, циркулацията на кръвта и различните видове кръвоносни съдове. Този папирус съдържа неопровержими доказателства, че е една от шестте древни книги по медицина на Хермес.

Доста по-късно приемник на египетската медицина става гръцката, която се счита за родоначалник на днешната медицина. Богът-лечител в гръцката митология се наричал Асклепий. Всички членове от семейството му се занимавали с медицина. Едната му дъщеря - Панацея е била покровителка на терапията, другата - Хигия - на хигиената, Телесфор - на оздравителния процес, а Язо - на здравето. В началото Асклепий бил изобразяван да държи жезъл, около който е обвита змия, а по-късно - с чаша в ръка, около която има отново змия. По онова време змията е била символ на познанието и мъдростта, а от отровата й са се приготвяли лекарства. Асклепий лекувал с билки, корени, минерали, въздух, слънце, енергия и здравословно хранене. Създадените след това лечебници, наречени „асклепиони", се строели в близост до реки, езера, гори или извори с минерална вода. Така и природата помагала, болните по-бързо да оздравяват. В древен Рим наричали Асклепий - Ескулап.

Значителен принос в древната медицина има и индийската медицина. Като самостоятелна наука тя възниква в периода 300-1200 г. сл.н.е. с появата на първите медицински трудове „Бхеда", „Чарака" и „Сушрута". Тези древноиндийски произведения са посветени не само на медицината в днешния смисъл на думата, а показват стремежа за осигуряване на дълъг и здрав живот. От старите текстове разбираме, че в Индия се е давала лекарска клетва, подобна на Хипократовата. Обучението е било седемгодишно, а преподаването било свещенодействие, защото медицинската наука се е разглеждала като божествена. По-късно в повечето будистки манастири се създават зали за лечение на болни монаси. По време на управлението на император Ашока, чиято огромна империя се простирала от Камбоджа до Иран и от Шри Ланка до Хималаите, се появяват и първите болници. В тях грижите за болните се разглеждали не само като морално задължение, но и като дело, заслужаващо похвала.

Основателят на японския будизъм принц Шотоку (547-622 г.), през 587 г. е изградил храма Шитеноджи, прочут със своето оборудване, създадено единствено да осигури лечение на страдащите хора - „оборудване, създадено от уважение пред всички съществуващи видове". Храмът се е състоял от четири зали, създадени за осигуряване на здравето на хората. Едната е била болница, наречена Рибио-ин, другата аптека - Сеяку-ин, в третата зала - Хиден-ин болните получавали духовна подкрепа, а последната - Киоден-ин била предназначена за учебни цели. Тук се лекували както членове на императорското семейство, така и най-обикновени хора. Не се е правило разлика между богат и беден, стар и млад. Целта е била всеки да получи внимание, лечение и грижи, за да бъде излекуван…

Най-старата китайска медицина - медицината ХАН е възникнала по течението на Жълтата река (р. Хуанхъ). Намерените преди три хиляди години, изписани върху костите на животни и черупки на костенурки писмени знаци ни дават описание и лечение на над 60 болести. По-късно възниква и най-древното произведение на китайската медицина „Хуанди Ней-дзин". Хирургията по време на династията Хан (206 г. пр.н.е. - 220 г. сл.н.е.) е била високоразвита. Прочутият за онова време лекар Хуа То използвал мафейсан (упойка) при различни операции и първи съчетал физическите упражнения с медицината, създавайки „ Играта на петте животни" като имитирал движенията на елен, маймуна, птица, мечка и тигър. В манускриптите на Бауер, открити в будистки надгробен паметник в Кашгар, са описани форми на лечение и „девет причини за неочаквана ранна смърт", между които свръхтеглото и консумирането на нездравословна храна. По време на династията Сун (960 -1279 г.) са били използвани методи за ваксиниране против едра шарка, като са вкарвали през носа вируса в организма на здрави хора. Използваните при лечение на много заболявания билки са описани от Ли Шъджен (1528 -1593 г.) в труда му „Бънцао ганму" (Трактат за билките), писан от него в продължение на 27 години. Изключителен принос на древните китайци са невероятните постижения в откриването на акупунктурните точки и енергийните меридиани, които не са се променили след хиляди години и до днес.

                                          

                                                     Дик Дерик