Тези растителни флавоноиди се
съдържат във всички части на растенията – корен, стебло, цветове, антенки,
листа и плодове. Самите антоцианини са деривати на други пигменти -
антоцианидините, но съдържат добавена молекула захари.
Антоцианините са доминантни в редица
природни храни като мед, вино, плодове, зеленчуци, ядки, зехтин, какао, зърнени
храни и билкови чайове. Антоцианините са причината за тъмния цвят на редица
плодове, като биват преобладаващите антиоксиданти в малини, къпини, бъз, черно
грозде, арония, боровинки, грозде и много други тъмни плодове. Те биват едни от
най-активните биофлавоноиди с множество доказани и прокламирани полезни
свойства.
Първата особеност на антоцианините
е, че те никога не функционират самостоятелно и независимо. Обикновено
антоцианините взаимодействат с други биофлавоноидни или небиофлавоноидни
компоненти, за да могат да разкрият пълния си потенциал. Всъщност
взаимодействието на растителните химикали в растението приемник е типичен
механизъм на еволюцията.
Съществуват над 4000 описани
биофлавоноида, всеки притежаващ алтернативни свойства и комплексна структура в
смеси с други растителни химикали. Антоцианините се съдържат в храните чрез
смеси от биофлавоноиди, както и се усвояват чрез подобни смеси.
Всяко едно растение притежава
своеобразен комплекс от биофлавоноиди. Това е нормално, като отговорът се крие
отново в еволюцията. Растенията не могат да разчитат на единствен фитохимикал и
една самостоятелна стратегия на фона на множеството опасности и промени в
околната среда. Те се нуждаят от комплексни механизми и такива се осигуряват
единствено от "коктейлите" от биофлавоноиди.
Така едно изследване демонстрира, че
употребата на червено вино и гроздов сок показва по-силен антиоксидантен ефект,
когато са в комбинация, като това се дължи на реакцията между антоцианините в
гроздовите семена и гроздовата ципа.
Подобно изследване демонстрира по-силния
ефект на съчетаната употреба на катехини и кверцетин, отколкото при
самостоятелен прием. Това не означава, че самостоятелно приемани, антоцианините
няма да имат ефект, но той ще бъде понижен и няма да е разкрит пълният му
потенциал.
Поради разнообразието от смеси и
предназначение на антоцианините от различни растителни източници е трудно да се
отбележат всички универсални свойства за тях. Много от тях имат свои уникални
свойства и въздействие, но повечето се отличават със силен антиоксидантен и противовъзпалителен
ефект.
Силна антиоксидантна активност и
превенция на увреждането на ДНК и високи нива на липидна периоксидация;
Антоцианините от синя боровинка
демонстрират не само силен антиоксидантен ефект, но и потискат началната фаза
на химично предизвикана карциногенеза (рак), като потискат ензима кинон
редуктаза. Нужни са повече изследвания за ефективността на тези антоцианини при
превенцията и засичането на ракови заболявания в началния им стадий;
Прием на френско грозде (касис -
ribes nigrum) и черна боровинка (Vaccinium myrtillus) подобрява значително
адаптацията към нощно виждане. Касисът също така спомага за регенерацията на
зрителния пигмент - родопсин;
Защитните свойства срещу
окислителния стрес правят антоцианините потенциално средство срещу превенцията
на сърдечни болести. Техен плюс е способността им да се инкорпорират в
ендотелните клетки (еднотелната дисфункция е честа причина за сърдечно-съдови
заболявания). В изследванията са използвани антоцианини от черен бъз (sambucus
nigra) и червено вино;
Употребата на червено вино и черно
грозде спомага за превенцията на инфаркт чрез забавяне на атеросклерозата и
редуциране на коронарните тромбози. Бялото вино няма подобен ефект;
В изследване върху ефекта на черна и
червена боровинка учените достигат до извода, че позитивният ефект на
антоцианините върху развитието на атеросклероза и невродегенерация, причинена
от застаряване се дължи на въздействието им върху ендотелните клетки;
Антоцианините спомагат за
превенцията на инсулти, предизвикани от оксидативен стрес и възпаления;
Прием на 600 мг антоцианини дневно
предпазва диабетиците от превишен синтез на колаген, който може да доведе до
слепота;
Без да е категорично доказано, се
предполага ползата при синдром на хроничната умора поради това, че един от причинителите
на болестта е оксидативният стрес;
Спомагат за поддържане функцията на
капилярите и предотвратяват натрупването на левкоцити по капилярните стени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар